Акрапович: Ще продължа да се карам за всичко с президента

Обичан. Недолюбван. Обвиняван и следван сляпо. Бруно Акрапович има много лица за пред феновете на Локомотив Пловдив, но каквато и да е реакцията спрямо него, то едно е сигурно – босненският специалист завинаги остава част от клубната история, след като стана човекът, който най-сетне донесе Купата на България на стадиона в парк „Лаута”.
„Черно-белите” имаха нужда от 5 финала в турнира, за да дочакат първия си триумф, след което го отбелязаха по подобаващ начин с шествие под тепетата. Няма никакво съмнение, че големият архитект на успеха беше именно 51-годишния тактик, който с удоволствие застана пред камерата на „Домът на футбола” и с още по-голямо удовлетворение разкри любимото си занимание в клуба – караниците с президента и собственик Христо Крушарски.

- Пред 8 месеца си говорихме отново с Вас и тогава бяхте изненадан, че все още сте треньор на Локомотив. Сега обаче едва ли сте, явно търпението се възнагради?
- Естествено, че се отплати. Най-вече доверието на президента към мен. Той ми повярва. Той е много позитивен човек, като мен. И някак се намерихме с него. Досега не е имало месец, в който да не сме се карали здраво. Едва ли някой ще повярва, но наистина сблъсквахме мнения в това време. И никога не бяхме на една позиция. Винаги абсолютно различни. Но в крайна сметка това бяха продуктивни разговори, разговори, които ни заведоха напред – и мен, и него. И двата спечелихме от това. Да повярваш в нещо – това е истината. А да прецакаш нещо е най-лесното. Трябва само една секунда – да вляза в съблекалнята и да кажа, че футболистите нямат никакво качество. Да се съмняваш постоянно не върши работа. Но да вярваш, да можеш да убедиш един човек, че той има силата да постигне невъзможното, немислимото, това е качеството! И това принадлежи към моята работа – да бъдеш един добър психолог и мотиватор и това донесе резултат.
- Психологията ли беше най-важното във финала, защото, да си кажем честно, Локомотив не беше фаворит в този двубой?
- Връщам се малко – фаворит за кого? В един мач от 90 минути, срещу отбор, който веднъж сме победили и от който веднъж сме загубили. Да, те са по-високо от нас в класирането. Но ако това за някой означава кой е фаворитът, той страшно се заблуждава. Но противниковият треньор знаеше, аз също го знаех, да си в позицията на аутсайдер е малко по-приятно. Напрежението е по-малко. Когато обаче излезеш на терена, пред толкова много хора, които имат големи очаквания, напрежение вече има. Но резултатът започва от 0:0 и фаворит няма.
- Разказахте ми, че сте имали спорове с президента. Къде най-вече бяха те, в коя област?
- Да, аз като треньор, а той като президент – по теми като комуникация, бъдеще, планиране, резултати, футболисти. Когато двама души говорят за един играч, те често са на различно мнение. Много рядко има ситуация, в който казва това, което и другият мисли на 100%. Но това е хубаво, това е комуникация, това са спорове. Това е позитивно . Когато човек каже „спор”, това не е нещо негативно. Аз съм „за” спора. Планирам бъдещето. Знам колко трудно е да привлечеш играч. И се опитвам да го правя навреме. Свикнал съм по този начин от Германия. Тук нещата са малко по-лежерни – човек излиза във ваканция, връща се и намира същите проблеми. Затова е по-добре човек да започне с някои неща по-рано, да премахне проблемите. И тогава да започне с качеството, което да поведе треньор, футболисти и отбор напред.
- Ако български треньор беше на Ваше място с 2 подобни мини кризи, със сигурност щеше да е уволнен. При Вас обаче не се случи.
- Да, това е модерно – треньорът да бъде обявяван за виновник, защото той носи отговорността. Аз съм такъв тип, че казвам: Аз нося отговорността и ще се прави каквото кажа. Футболистите го знаят и ми вярват. И дават 100% за отбора и клуба. Ние защитаваме „черно-белите” цветове и виждате как се отблагодариха хората. Не е случайно, че в толкова важен момент показахме толкова силна игра. Да вземеш Купата, при това под такова напрежение, не е случайно. Това не е да събереш 11 играчи и да спечелиш на късмет. Това е плод на здрава работа, на вяра в успеха. И вероятно точно това е видял президентът у мен – тази вяра, тази безусловна воля за победа. И ние се отплатихме добре за това доверие.