Баща и син Велкови - Купата е вплетена в живота им

Баща и син - носители на Купата на България като футболисти. Това е историята на Антон и Костадин Велкови. 23 години по-късно синът повтори бащата. През 1995 година Локо Сф вдигна трофея след 4:2 срещу Ботев Пд на финала, а Антон Велков бе на терена. През тази година Славия вдигна Купата след успех при дузпите над Левски, а Костадин Велков бе на терена.

„Няма как да забравя тази врата. Преди дузпите г-н Загорчич ни каза, че ще спечелим Купата. Казвам ви, че ние печелим и той позна. Бяхме прегърнати, усещаше се, че треперим. Минчев заложи – класика 1:0. Втората нашата дузпа Милчо Ангелов – гол в средата. След това Тиам от Левски изпусна дузпата. Започнахме да се радваме много. Казах да не се радваме предварително. След което Прохазка би, също пропусна. Вече бяхме много близко. Стефан Велков реализира. Йомов искаше да бие дузпата. Тръгнах да тичам след Йомов, стигнахме до нашия сектор. За целия мач не бях правил такъв спринт. Тичахме като мухи без глави”, сподели Костадин Велков.

„Скочихме по оградата. Хората искаха фланелки, не се разбираше. Потърсих съпругата си в тълпата. После неадекватни реакции и изблици на радост. Аз си запазих моята фланелка за себе си. С удоволствие се връщам тук. Този медал означава наградата за всичките ми години усилия и труд. Това се помни цял живот.”

„Баща ми беше даже по-щастлив от мен. Ако някога имам син и спечели Купата, ще бъда сигурно и аз толкова радостен. Задминах дори баща ми с два финала. Неговият финал го помня, бях на стадиона н този мач, който баща ми спечели с Локо Сф. Той и сега ми помага. Със съвети ми помага и до ден-днешен. Когато наклони везната към една страна, нямам колебание за някое решеине. Излязох от неговата сянка. Той е бил по-успешен футболист от мен, нотова никога не ми е тежало”, добави Костадин Велков.

А ето какво каза баща му Антон Велков за финала на своя син.

„Направих едно видео от стадиона, не е в мой стил, пуснах го на семейството. Бях щастлив и му честитих. Казах му, че ми поведе с два финала, единия спечелен. Тази победа ме накара дълго време да празнувам. Всичко беше успешно. Намерих този медал. Мога да си спомня за всички мои съотборници. Преживяването не може да се замести. Бях в изключително сплотен колектив. Всички играчи бяха с такива характери. Бяхме като буре с барут. Даже се чудя как се е справял Ради Здравков”

„Радвал съм се, когато е бил с топка в крака синът ми. Когато той растеше, но видях, че не е проста и лесна задача. Казах му, че не държа да си футболист. Това трябва да е само твое решение. Тогава го откъснах от школата на Локо Сф и отиде в Бургас в школата на Нафтекс. Това откъсване го направи доста самостоятелен и отговорен. Това беше преломният момент за него”, сподели бащата Антон Велков.