Мария Петрова: Малките гимнастички да вярват, че могат да станат първи

Трикратната ни световна шампионка в художествената гимнастика Мария Петрова даде специално интервю по повод 24-годишнината на „Дарик“ радио. Точно преди 24 години Петрова спечели първата си световна титла. Сега тя е на съдийски курс в столицата на Азербайджан – Баку.
„Хващаш ме точно по средата на интерконтиненталния курс, който ще завърши с изпит в Баку. Тук сме три български съдийки – аз, Даниела Велчева и Филипа Филипова.“
„През 1993 година беше началото, в което аз станах от обикновена гимнастичка – световна шампионка. Усещането е незаменимо. Като казахте 24 години, ми се струва толкова отдавна. Беше голямо. За пръв път станахме световни шампионки отборно от доста години преди това.“
„Аз си спомнях колко се притеснявах за едно интервю. Чудех си какво да си облека. Моите родители се суетяха около мен. За пръв път идват у дома журналисти. Страшна суматоха и притеснение! Още помня, страхотен спомен.“
„Аз протестирах тогава срещу доста неща – едно от тях беше храненето. Можеше да има по-нормални средства, но такова беше времето. Промениха се оттогава много неща. Промяната в държавата, в семейството, между хората, децата са по-различни, ние сме по-различни. Малко по-трудно е. Онези времена бяха по-крайни, почти тоталитарни при нас. Сега повече се опитваме да мотивираме децата защо трябва да работят и да са първи.“
„Бунтарството колкото е плюс, толкова е и минус. Животът го налага в един момент. Така се случи, че аз влязох в съдийството и да не виждам само черно и бяло и да бъда по-мека.“
„Казват, че ние треньорите в художествената гимнастика сме леко луди, но причина номер 1 са успехите. Затова децата искат малко или много да приличат на тях и затова в последните години имаме още повече деца.“
„От нас се иска да правим всичко, което трябва, но когато дойде 2018-а, уверена съм, че ще се справим с домакинството на Световното. Събрани сме на едно място различни характери. Тук-таме с някои скандали. Много сме емоционални, това е. Всички ни обединява любовта към спорта.“
„След дългото време на хегемония на българската гимнастика Международната федерация опитаха да направят повече спорт. В началото обаче имаха само трудности, започнаха да се правят непрекъснато промени с цел да се върне артистичното. Борят се в тази насока, повтарят съчетания на Диляна Георгиева, на Бианка Панова с пример какво трябва да бъде. Хората са отвикнали да гледат артистичното. Само трудности, тредности, трудности. Сега с възвръщането на артистичността, започват да се връщат и българските специалисти, защото ние сме много добри в поставянето на композиции.“
„Като двама спортисти с Боби, имаме общ език по много теми, по които да говорим. Борислав има превес спрямо мен, с повече опит. Той повече балансира, но аз – в други сфери. Той учи от мен, аз от него.“
„С оглед на това, че сама избрах пътя си, съм доволна и щастлива от това, което се случва. Президентският пост е толкова ветровит – и за хули, и за похвали. Така е за съжаление. Желая и вярвам, че и футболът ще има успехи като нашите.“
„Външно не съм същата. Но вътрешно съм същата като преди 24 години, но съм по-омекнала и толерантна. Обичам движението като една средно суетна жена се грижа за фигурата си, но съм щастлива, че вече не съм гимнастичка.“
„Малките гимнастички трябва да обичат това, което правят и да вярват, че един ден ще бъдат първи, колкото и трудно това да се постига“, завърши Мария Петрова.