Bizet - Symphony in C dur / Donald Johanos and New Zealand Symphony Orchestra

Жорж Бизе (1838 - 1875), е един от ярките представители на Романтизма в класическата музика.
Бизе, започва работа по написването на Симфония №1 в C dur (т.е.: "До" мажор), четири дни, след като е навършил 17 г. възраст (през 1855 г.) и я написва за малко повече от месец. Тази "задача" му е поставена от преподавателят му в Парижката консерватория - Шарл Гуно, като дипломна работа, за успешното му завършане на учебната година.
Гуно е изумен, след като чува изпълнението (то е звучало на пиано, от самия автор), но вижда доста сходства и прилики, от собствената си Симфония №1 в D dur ("Ре" мажор - написана година по-рано) и тактично моли младият си студент, да : "попромени някои пасажи и мотиви".
Бизе, който е силно повлиян от творчеството на професора си, казва : "ще обмисля и ще я преработя", но никога повече не поглежда тази си симфония - дори не я отпечатва, като нотен материал!...(в доста по-късен етап от живота си, Бизе "взима" някои мелодии и мотиви от нея и ги помества в други свой творби)
Тя остава скрита за света и меломаните, докато вдовицата на композитора Женевие Алеви, не дава всичките му ръкописи на Рейналдо Хаан, да ги отнесе за съхранение в библиотеката, в Зимната градина на Парижката консерватория.
През 1933 г. Жан Шантавоа, я открива и я предава на един от биографите на Бизе, който от своя страна я показва на диригента Феликс Вайнгартнер, който й "вдъхва живот", с първото в света изпълнение, в Базел през 1935 г., т.е. 60 г. след смъртта на композитора и поради своето ведро и жизнерадостно…младежко звучене, веднага си извоюва място, като една от най-забележителните творби, в Романтичната класическа музика - присъстваща в репертоара на всички оркестри.
Като всяко класическо произведение, симфонията се състои от 4 части :

Allegro vivo - младежки порив : "всичко да се случва бързо и веднага"
Andante - лирико-мелодико-меланхолична част, чиято "главна роля" е дадена на обоя
Allegro vivace - типичен селски панаир, където в средната си част, на дървени духови инструменти е поверена задачата, да наподобяват гайди
Finale, Allegro vivace - един вихрено бърз финал, все така звучащ : "оптимистично - по младежки"