Вълшебен баскетболен проект в България

Баскетбол с благородна кауза - оказва се, че е възможно и в България. Вижте повече за отбора за деца с умствени изоставания, зад който стои баскетболното семейство Димитрови.
„Едва ли много от вас са чували за така наречения специален отбор на баскетболния пловдивски Академик. Е, запознайте се с идеята на проекта от главните действащи лица, стоящи зад него, чиито основни думи са „браво” и „с усмивка”
Всичко започва пред две години, когато спортният директор на Академик Тина Димитрова решава доброволно да се захване с проекта, взимайки пример и опит от събития в Италия, където тя работи над десет години, чиято цел е интеграция на хора с увреждания. Именно на Апенините тя се занимава и с подобна кауза. Първоначално групата в Пловдив е от 8 души на възраст между 15 и 26 години, но постепенно се разраства.
„Като видях какъв е резултата, при мен идваха деца, които в началото не можеха да държат топката, а сега вкарват кошове, дриблират, подават си. Виждам един много голям напредък в техните физически умения, а да не говорим и за тяхната комуникация. Три пъти подред ходим в Италия. Последния път сами минаха границата и си чекираха багажа, на някои хора това може да им се стори странно, но това беше един огромен подвиг.”
А целта на проекта се простира далеч отвъд спорта и е насочена и към интеграция в обществото
„Все още хората са предубедени, не са толкова отворени, а всъщност на тях им трябва много малко, защото те са по- различни от нас, но като цяло са хора с добри сърца, готови да помогнат на всички. „
Трябва да опитваме, лесно е да кажеш аз ги съжалявам тези хора. Тези хора нямат нужда от съжаление, тези хора имат нужда от това да ги приемем, да разберем защо са като нас и да се държим с тях като с равноправни.
Тина на пропуска и възможността да намеси в тренировките и децата си - дъщеря си- баскетболистката Екатерина Димитрова и сина си- шампионът с Балкан Ботевград Димитър Димитров.
„Мотивира ме това, че мога да дам нещо на тези хора и да обменя опит с тях, защото като дойдеш в залата по време на тяхна тренировка забравяш за абсолютно всякакви проблеми, като видиш техните усмивки, защото те постоянно са усмихнати. И постоянно са в добро настроение, колкото и нереално да звучи това. Някак си това те зарежда и ти помага да видиш нещата под един друг ъгъл.”
Най- важното е тези хора да се третират абсолютно нормално, да се подходи без абсолютно нищо по- различно. Естествено упражненията, времетраенето са по- различни, обяснява се по- различно,но баскетбол, топка, кош, като играеш на професионално ниво е по- различно, но в крайна сметка всички сме хора и за всички има място и начини да упражняваме това, което обичаме

Оказва се, че дори и професионален баскетболист като Димитър имам какво да научи от специалния отбор.
„Доста малко хора знаят за този отбор, но в баскетболната общественост са доста добре приети. Бяха на един мач на звездите, играха пред публика, бяха доста добре приети. Беше добро изживяване, заредиха се с позитивни емоции. Всички добре приемат тази идея, надявам се в България да има повече такива. Да може всички хора да се чувстват пълноценно.”
„Може би ние трябва да намерим този урок от тях, да сме по- позитивни към живота.