Проклятието на таланта...

Когато си роднина на Дидие Дрогба, няма как футболът да не е в кръвта ти. Докато звездният нападател бележеше гол след гол по терените на Англия и водеше Челси към трофеите, синът на втория му братовчед правеше страхотно впечатление в Дания и то на най-крехка футболна възраст.
Това е една история за възход до небесата, падение, от което малцина биха се изправили и изкупление, което тепърва трябва да бъде завършено, защо не и по терените на Полша. Но всичко по реда си, нека започнем от самото начало...
През есента на 2009 година едно момче, все още само на 15, правеше страхотно впечатление в отбора на Копенхаген до 19 години. Светкавично бърз, мощен като торпедо и бележещ за удоволствие Кенет Зохоре имаше нужда от само няколко месеца, за да попадне при мъжете през февруари на следващата година за подготвителния им лагер в Марбея.
Само месец по-късно роденият в датската столица младок с котдивоарски корени, се превърна в най-младия футболист, дебютирал в местната Суперлига – само на 16 години и 35 дни. Първото попадение дойде на 20 октомври същата година срещу Лингби, а само 10 дни по-късно и дебютът му в Шампионската лига и то на „Ноу Камп“ срещу Барселона. През март 2011-а Кенет Зохоре се появи като резерва срещу Челси отново в Лигата на богатите, а от другата страна бе чичо му – Дидие Дрогба, докато Копенхаген извоюва точка след нулево равенство на „Стамфорд Бридж“. На 17 светът бе в краката му – Кенет Зохоре бе смятан за един от най-бляскавите диаманти във футбола.
Грандовете в Европа кръжаха като лешояди около „Паркен“, а когато си във фокуса на вниманието още от дете, когато всеки около теб дава съвети, когато се намесят и хиените в играта или по-познати като „футболни агенти“, лесно можеш да загубиш вярната посока.
В началото на 2012 г. Зохоре избра Фиорентина от плеядата отбори, които жадуваха за подписа му, но във Флоренция нещата започнаха да се объркват. Контузии, нощен живот и недостатъчно усилия по време на тренировките бяха факторите, които не позволиха на тийнейджъра да запише дори и един официален двубой с виолетовата фланелка. Периодите под наем в Брьондби и шведския ИФК Гьотеборг само засилиха нападателя по плоскостта надолу, а междувременно договорът му с Фиорентина изтече и изведнъж той се превърна в свободен агент. И така три години след гръмката му поява на европейската сцена, завесата се спусна и Зохоре бе заплашен да бъде запратен в небитието. Вече на 21 и без отбор, без интерес към него и със съмнителна репутация на човек, който досега бе свикнал всичко да идва даром, без да полага особено много труд, но ситуацията се бе променила.
Одензе протегна ръка в тежкия за Зохоре миг и той постепенно започна да стъпва по-уверено. До края на сезона вкара само два гола в Суперлигата, но през есента на 2016 г. добави още 7 и отново макар и доста по-тихичко започна да се чува името му. Белгийският Кортрийк бе следващата му дестинация, но буквално за броени часове, защото веднага той бе пратен под наем в Кардиф, за да се озове във второто ниво на английския футбол. Там наставник бе Пол Тролъп, който използваше Кенет Зохоре доста спорадично. И в Уелс бързо започнаха да се притесняват от липсата на усилия от футболиста по време на тренировките, но всичко това щеше да се промени съвсем скоро. Поредица от загуби, невзрачна игра и проблеми с привържениците и Тролъп загуби работата си, за да бъде заменен от ветерана в професията – Нийл Уорнък. Известен със суровия си срав, но и със страхотна дисциплина, Уорнък бе перфектният ментор за Зохоре. Не бе сензация, че първоначално отношенията им бяха доста взривоопасни, а впоследствие Уорнък призна, че е нарекъл футболиста „срам за играта“. На 13 декември миналата година в Уелс пристигна Уулвърхямптън, Кенет отново бе на пейката, в конфликт с наставника си и времето му и в Кардиф изглежда бе изтекло. Неговият отбор губеше с 0:1 на полувремето, а опциите пред Уорнък бяха лимитирани заради огромни кадрови проблеми. Тогава опитният специалист даде по неговите думи „последния шанс“ на Зохоре и нападателят го грабна с две ръце. Гръмотевична скорост и неутолим глад да се докаже кулминираха в решаваща асистенция в края на двубоя за прекрасен обрат до 2:1. И това бе само началото – след като до Коледа Зохоре не се бе разписал нито веднъж, от Боксинг Дей насетне той отбеляза 12 попадения, превърна се във водещия голмайстор на Кардиф и буквално всяваше ужас у всеки бранител, който се изпречи на пътя му. Вече на 23, повече от 6 години след онзи мач с Барселона в Шампионската лига, научил не един и два жизнени урока, Кенет Зохоре получи още една възможност в големия футбол, може би последната, може би обаче той вече е готов за нея.