Да оцелееш с късмет, за да стигнеш до олимпийското злато

През целия си живот, австрийката Джулия Дуймовиц ходи по тънко въже. Едва спасила се в най-голямата катастрофа, споходила родината ѝ, до постигането на олимпийско злато само с милисекунди аванс. 30-годишната сноубордистка балансира между триумфа и трагедията.
Джулия започва да кара на 8 години по време на семейна почивка в планината. Спортът бързо се превръща в страст за нея и брат й.
Те се присъединяват към отбор и всеки уикенд пътуват по два часа от дома си до най-близкия ски курорт.
„Като дете винаги бях навън и много обичах ските и сноуборда. Знаех, че един ден ще се занимавам със зимни спортове. Да бъда сред природата и да чувствам свободата докато карам е просто невероятно. Тези емоции ме накараха да стана професионалистка. Дори и сега продължавам да искам единствено да карам сноуборд.”
Но любовта на Джулия към спорта е поставена на сериозен тест, когато е на 15. На 11-ти ноември, 2000 година, тя пътува към Капрун, в западна Австрия, за тренировъчен лагер.
„Когато пристигнахме, времето и условията бяха перфектни. Един прекрасен ден. Планината изглеждаше невероятна. Всички искахме да се качим горе колкото се може по-бързо. Треньорът каза на мен и брат ми, че трябва да сме отпред, защото останалите от отбора се бавеха. Отидохме до входа на лифта, но там имаше много хора, защото по същото време имаше състезание по сноуборд. Наредихме се на опашката и чакахме малко, докато брат ми каза: защо просто не се качим на гондолата?”
Решение, което спасява живота и на двамата.
„Вече бяхме горе, на глетчера, когато изведнъж всяка кабинка на лифта замръзна на място. Имаше електрически удар. Изчакахме малко, но понеже не знаехме какво се случва, отидохме към входа на гондолата. Имаше голяма паника. Нещо беше станало. Хората казваха, че някъде има пожар, но към онзи момент всичко беше спекулация. След 30 минути слязохме в алпийския център, откъдето потегля влакчето и видяхме цялата сграда в пламъци. Хората се бореха за живота си. Опитахме да се свържем с приятелите си, но това вече не беше възможно.”
Пожарът, който Джулия е видяла е идвал от дългия три километра тунел, през който минава влакчето. Искрата е дошла от повреда в електрически нагревател в един от задните вагони.
Екипите на бърза помощ са реагирали веднага, но малцина са оцелелите. Докато спасителите дойдат пламъците са обхванали целия влак и са поставили пътниците в огнен капан.
От 167 души на борда, само 12 успяват да се измъкнат. Ски шампионката Сандра Шмит и всички от тима по сноуборд на Джулия губят живота си.
Ако Джулия не беше използвала гондолата в онзи ден, най-вероятно и тя щеше да попадне сред жертвите.
„В онзи момент загубих много. Не само приятелите си, но и своята вяра в света. Отне ми цяла вечност, за да си върна увереността и да се възстановя. Трябваха ми много месеци, за да се насладя на нещо в живота и дори повече, за да се засмея отново. В онзи миг чувствах, че сноубордът ми взе твърде много. Мислех си, че никога няма да поискам да карам пак.”
Скръбта владее Джулия дълго време, в което нейният борд стои недокоснат в ъгъла на стаята. Но месеци след фаталния инцидент, тя взима смело решение да се завърне в Капрун.
Джулия подновява тренировъчния процес, което ѝ позволява да вземе два сребърни медала на Световното първенство, както и многократно да се качи на подиума в Световната купа. Но, както всичко в нейния живот, и тези медали не идват без болка и страдание. Тя претърпява няколко контузии, които застрашават кариерата й. една от тях дори не й позволява да участва на Олимпийските игри във Ванкувър през 2010-а.
Тя се обръща към йогата, за да поддържа формата на своето тяло и ум.
Упоритостта й се отплаща по време на зимните Игри в Сочи, когато достига до финала на паралелния слалом.
Въпреки че губи, докато кара по червеното трасе и почти пада при спускането си по синьото, тя успява да спечели златния медал с разлика от 0.12 секунди. С това тя стана първата австрийка с олимпийска титла в сноуборда, както и първата жена, шампион в тази дисциплина.