Роден в Москва, а поел по пътя към мечтата си от България

Пьотр Несторов е сред младите и обещаващи таланти на българския тенис. Името на 14-годишния талант нашумя напоследък, а историята му определено буди интерес. Роден в Москва, но избрал да живее и да се състезава за България, Несторов има за свой идол Роджър Федерер, а не крие и симпатиите си към първата ракета на тениса ни Григор Димитров.
„Аз съм бил на много турнири и загубите те учат, преди да победиш. Няма как всеки път да печелиш. Свикнал съм с това и вече се готвя за следващия турнир. Загубите ме участ да се справям в тежки моменти, когато съм под напрежение и нещо не ми се получава. В следващия мач срещу същия противник си взимам поуките. Миналата година не бе толкова добра за мен. Тази започнах силно. Преди по-големите от мен ме надиграха с физика и издържливост. Преди бях по-емоционален, но сега успявам да ги овладявам. Аз много се кефя, когато играя тенис. Просто си казвам да си играя за кеф и удоволствие. При по-важните турнири, се опитвам да не се нервирам. Ако го правя показвам на противника, че съм слаб психически така той взима предимство“, започна Пьотр Несторов.
„Аз съм много добре психически. Като бях малък биех с психика. Във важните моменти пречупвах съперника. Бях на 4 години и половина и една приятелка на майка ми каза, че е завела сина си на тенис. И татко заведе и мен. Много ми хареса и започнах по три пъти на седмица да тренирам. Като станах по-голям, Федерер ми стана идол и много се удовлетворявах, когато играех тази игра. Роден съм в Москва и там съм живял до 8 години и след това се преместихме във Варна. Бяхме на почивка, когато бях на 6-7 години, и аз играх с едно момче Мартин Станчев от Бургас, и там нещо в Москва не бе добре положението политически, и мислехме къде да се преместим. Така просто се получи, че бащата на Мартин Станчев бе приятел с моя треньор и той ми каза, че във Варна ще е добре да ида и ние казахме – добре и зимата отидохме. Аз исках това, защото родителите ми мислеха, че тенисът е за удоволствие. Те нямаха представа, че искам да се занимавам професионално. Аз много обичам да играя у дома на стената. Това ми е приятно. Моите амбиции бяха по-силни от тези на родителите ми. Харесваше ми повече във Варна. Първо, че има море, после в Москва е много претъпкано и някак си хората са странни, груби са. Не ми харесваше някак. Като почнах да ходя на училище, забелязах, че хората са много странни. И оттогава разбрах, че не ми е комфортно“, разказва за живота си Пьотр.
„Повече ми липсват бабите и дядовците, обаче не ми се връща в Москва, честно казано. Това, че избрах да играя за България, беше добре за мен. Аз нямаше как да участвам на българските първенства. Това бе целта. Ако играя добре, мога да ида на Европейско. Мисля, че доста правилно решение взехме. Благодарение на Федерацията стана всичко. Аз трябваше след седем години да взема гражданство. Да, чувствам се българин. Хубаво ми е това чувство да играя на българска земя. Да представям страната по европейски турнири“.
„Мечтата ми е да съм на нивото на Григор Димитров. Той е на доста добро ниво. Григор Димитров ми харесва стила му на игра. Той е като Федерер. Но всеки тенисист се стреми да стане номер 1 в света. Няма как да го постигне всеки, но аз мечтая за това“, добави Несторов.
„Турнирът в САЩ? Мисля, че ще е добър опит за мен. В Европа се видях – мисля, че съм ниво. Но в света не знам как ще се представя. Това ще е добър опит за мен и да видя къде съм, до къде ще стигна“.
„Вече не ми е странно да играя с по-големи. Аз знам, че и те се притесняват, мисля, че повечето тенисисти се притесняват като играят срещу по-малки. Аз пък се чувствам по-освободен. Това ми помага да запиша по-добри резултати. Бекхендът ми е най-стабилен, обаче се стремя да атакувам с форхенд. Бекхенд по правата ми е любимият удар. Това ми помага във важни моменти“.
„Мисля, че засега, на тази възраст ми е рано да ходя в академия. На 14 години трябва да се подобрява техниката. След две години мисля, че ще настъпи моментът“.
„Уимбълдън“ искам да го спечеля. Това е най-престижният мисля турнир в света. Него със сигурност искам да го спечеля. Давам си сметка, че добивам слава, но аз съм скромен човек. Един-два дни ми е хубаво, че съм спечелил. Когато пак изляза на тренировка, започвам да мисля за следващия мач и тренировка. С един спечелен турнир не свършва кариерата. Аз се старая още да не обръщам внимание на момичетата. На училище много не ходя, не знам за момичетата. Аз уча на самостоятелна подготовка. Ходя само за изпити. Мисля, че добре се справям. Аз съм свикнал със самостоятелния живот. Аз училището не го харесвам като цяло, повече обичам да уча сам у дома и после да си показвам знанията на изпитите“, завърши Пьотр Несторов.