Антонис Стериакис от баскетбола до футбола

Само на 18 години, а вече първи избор под рамката на вратата на Славия. Това е Антонис Стериакис. 195- сантиметровият гръцки страж е натоварен с отговорната задача от края на миналия сезон насам, а по всичко личи, че това не му тежи по никакъв начин, въпреки възрастта му. Оказва се, обаче, че първия спорт на вратаря не е футбола, но той бързо се ориентира към това, което днес се е превърнало в негова професия.
- Как започна с футбола?
- Бях много малък. Първо започнах да играя баскетбол, защото и двамата ми родители са баскетболисти, но не ми хареса. Знаех, че искам да играя футбол и така започнах. След това играх 10 години в Арис. От там започна моята кариера.
- Разкажи ни малко повече за юношеските ти години в Арис.
- Аз съм фен на Арис. Така започнах и да играя там. Исках да съм част от отбор, който обичам. Предпочетох Арис, защото обичам този отбор. Изкарах 6 години там, след това реших, че вече не ми харесва и исках да си тръгна. Но треньорът ме харесваше. Каза ми, че съм добър футболист и ме убеди да остана. Прекарах и следващите 4 години в Арис. След това напуснах и отидох в третодивизионен отбор. А сега ето ме тук в Славия.
- Как се стигна до трансфера ти в Славия? Защо избра точно България?
- Бях изиграл няколко мача в трета дивизия и тогава хората от Славия дойдоха и говориха с мениджъра ми. Казаха, че искат да изкарам пробен период. Направих една тренировка със Славия, а напуснах гръцкия си тим и отидох на подготовка в Банско. И така станах футболист на Славия.
- Когато си дошъл тук си бил на 16, как свинка с живота тук?
Първите месеци бяха трудни. Не познавах никого. Родителите ми и приятелите ми бяха в Гърция. Стоях с вкъщи, не излизах често. Но след това свикнах и със съотборниците си и в училище. Опознах града.
- От няколко месеца си първи избор под рамката на вратата на Славия. Как се чувстваш? Носи ли това допълнителна отговорност?
- Това е чест за мен. Аз съм млад и съм първи избор. Виждам, че треньорът има доверие в мен. Не е лесно да се довериш на толкова млад футболист. А вратарската позиция е много важна. Първият ми мач беше срещу Левски, когато играх 15 минути, след това записах 90 минути срещу Локомотив Пловдив. Това беше през миналия сезон. Тогава Владимир Иванов ми даде шанс. Изиграх 8 мача през миналата кампания, но сега получавам доверието и на Златомир Загорчич.
- С кой от твоите съотборници се разбираш най- много?
- Разбирам се с всички, но си говоря повече с чужденците. Това е защото всички говорим английски комуникацията е по – лесна. Но като цяло нямам проблеми с никого.
- Кои страни от играта ти са по- силни и върху кои трябва да работиш още?
- За мен най- важното е, че съм уверен и спокоен. Когато дебютирах за Славия бях много спокоен, нямах проблеми. Може и да не си личи отстрани, но съм уверен, когато съм на терена. Но сега вече трябва хората и треньорът да го знаят,защото вече получавам доверието да съм първи вратар. Натрупах още повече увереност. Мисля, че мога да играя добре и с крака. Много вратари имат проблем с това, но не и аз, но със сигурност трябва да работя и да тренирам още.
- Колко важна е играта с крака за модерния вратар?
- В днешни дни е изключително важно. Вратарят вече не е само вратар, той е и полеви играч. Трябва да може да играе и с крака. Той дава началото на атаките на своя отбор.
- Кой е любимият ти вратар?
- Имам трима любими. Тер Стеген от Барселона, Давид де Хея и разбира се Буфон. Не бих искал да съм противник с никого от тях. Но бих се изправил срещу Донарума, защото сме на еднаква възраст. Но бих искал да съм съотборник и с всички тях, както и с Ханданович, който е много опитен страж. Както и с Тер Стеген, не че искам да играя в Барселона, просто искам да се уча от такива вратари. Бих искал да играя и с Буфон, но той ще приключи с футбола и е малко късно за него.
- Какви са отношенията ти с Георги Петков? На какво те е научил той?
- Трябва да кажа много неща, ако говоря за този човек. Георги е страхотен човек. Той е като учител за мен. Като втори треньор на вратарите. Той ми помага. Ако не беше той нямаше да имам тази увереност, нямаше да съм същия. По време на тренировките, на мачове, преди и след тях, той говори с мен. Научил ме е на много неща. Как да съм част от отбора, как да говоря на играчите пред мен по време на мача- кога да успокоявам играта, кога да я забързвам. Извън терена той е като мой баща, прави всичко за мен, не позволява на хората да говорят лошо за мен, защото знае, че вратарите са едно. Той прави същото и за останалите вратари в тима. Така,че ние вратарите сме едно цяло и това е благодарение на Жоро.
- Мислил ли си за трансфер извън България?
- В момента играя тук. Ако имам възможност да заиграя в друга държава бих я приел, но сега единственото нещо, което трябва да правя е да тренирам, да играя добре, да помагам на отбора си и ще видим какво ще се случи.
- Има ли определен отбор или първенство, в което искаш да играеш?
- Има много добри първенства в Европа. Не бих искал да се върна в Г