Уейн Рууни: За мен е чест да бъда капитан на Англия

„Когато бях малко момче, играех постоянно. Обичах да играя. Футболът бе нещо, което исках да правя постоянно: преди училище, след училище, преди да се стъмни. Винаги съм обичал тази игра и винаги съм искал да бъда футболист“, разказва капитанът на английския национален отбор Уейн Рууни.

Детска мечта, която се осъществи.От обсебен от футбола младок до капитан на Англия и най-добър голмайстор.Роден и израснал в ливърпулското предградие Крокстет, именно на тези улици Уейн Рууни се е научил как да играе преди да се присъедини към Академията на обичания от него Евертън едва деветгодишен.

„Мисля, че това бе страхотно място да порасна. Играех по улиците, а зад дома ми имаше малко игрище. Прескачахме оградата и играехме там с приятели, а понякога и сам. Често ходих и до залата за бокс в дните, в които нямах тренировка. Мисля, че това ми помогна много най-вече откъм физика. Станах силен, защото винаги се изправях срещу момчета по-големи с две-три години от мен. И изведнъж се озовах в първия отбор и не исках да поглеждам назад и да се връщам към младежкия футбол. Чувствах, че намерих мястото, на което принадлежа.“

Репутацията на Рууни на клубно и национално ниво растеше стремглаво и тогава едва 18-годишен, след като се превърна в най-младия национал и голмайстор на Англия, той бе селектиран и взе участие на ЕВРО 2004.

И предизвика истинска буря по терените на Португалия, разписвайки се четири пъти преди контузия в метатарсалната костица да сложи край надеждите на него и на нацията му в четвъртфиналната битка срещу домакините.

Пътеводната светлина на английския футбол излезе на световната сцена и се избран в идеалния отбор на турнира.

Последва мултимилионен трансфер в Манчестър Юнайтед, а още в дебюта си Рууни стигна до хеттрик, за да даде началото на изпълнени с трофеи и попадения 12 години в клуба.

И за Англия постижения растяха, макар и без купи. От 2004 г. насам той е постоянна величина в иначе често променящия се национален отбор.

През 2014 г. получи капитанската лента, дадена му от Рой Ходжсън. Година по-късно той изпревари Боби Чарлтън, за да се превърне в най-добрия реализатор в историята на националния отбор, вкарвайки 50-ия си гол за „трите лъва”.

На 30 Рууни вече е един от най-опитните в изпълнения с младост състав на Англия, който ще иска да продължи перфектната си квалификационна кампания.

А след 2004 г. на големи първенства Рууни съумя да се разпише само два пъти и е изправен пред яростна конкуренция от новата вълна чудесни таланти.

Но капитанът на Англия иска да осъществи още една мечта.

„Мисля, че съставът ни е страхотен. Беше прекрасно да спечелим всеки от десетте си квалификационни мача, бе великолепно и за самите футболисти. Дава ни увереност, а съставът ни е изпълнен с младост и класа. Внушителна чест е са бъдеш капитан на националния отбор. На значим турнир още повече. Единственото, което ми липса, е да бъда успешен да подобна сцена и именно към това съм устремен сега“, каза още Уейн Рууни.