Узрелият за големия пробив тим на Белгия

Преди години Марк Вилмотс обичаше да се шегува, че е приел работата като селекционер на Белгия през 2012-а, защото му е омръзнало да коментира Световни първенства, без да има отбор, който да подкрепя. Тези дни са отдавна отминали. Времената на мъки и разочарования са забравени за сметка на група футболисти, наречени „златното поколение“.
В навечерието на Световното първенство в Русия, букмейкъри, специалисти и анализатори поставяха белгийците сред основните претенденти за отличието. И ето, че прогнозите се оправдаха. За първи път от 1986-а насам „червените дяволи“ са в Топ 4 на света.
Все пак остава въпросът – как държава с едва 34 професионални клуба може да бъде считана за кандидат за Световната купа? Отговорът не е един. Можем да говорим за късмет, попадане на точното място в точното време, дори имиграция. Е, не само.
„Имах план да променим цялата система. Трябваше да започнем всичко отначало. Идеите ми не ме направиха популярен, точно обратното. Но трябваше да се действа, бяхме стигнали дъното“, казва Мишел Саблон, бивш технически директор на местната федерация. Той е очевидец на полуфинала на Белгия на Шампионата през 1986-а, когато Енцо Шифо и компания паднаха от бъдещия първенец Аржентина. През 2002-а се класираха за осминафиналите, а на домакинското Евро 2000 отпаднаха в групата.
„Хората се срамуваха от собствения си национален отбор“, отчита Саблон, който през септември 2006 г. започва да пише проекта си, с който прави революция в белгийския футбол. Пътува до най-добрите академии в Холандия, Германия и Франция, където се вдъхновява.
Постепенно идеите му дават резултат. Сред нововъведенията му е забрана да се води класиране при най-малките. Той смята, че е важно да се наблегне върху развитие на всеки състезател, а не върху резултатите.
Саблон също така предлага, когато даден футболист премине в по-горна възрастова група, да няма право да се връща назад. С други думи – ако 17-годишен състезател бъде привикан при 19-годишните, той остава при тях.
Постепенно биват създадени осем футболни центъра, субсидирани от правителството, и разпръстаните из цялата страна. В тях се събират да тренират най-обещаващите младоци. Тази система даде на света играчи като Дрис Мертенс, Муса Дембеле, Алекс Витсел, Симон Миньоле, Еден Азар, Ромелу Лукаку и Аднан Янузай.
А след оттеглянето на Саблон, неговото дело е продължено от Крис ван дер Хаген. Той отново обръща внимание на най-малките. Прието е децата в школите, които са на най-млада възраст, да играят 1 на 1, заедно с вратар. „Казаха ми, че съм ненормален, защото футболът е колективен спорт. Но вижте, когато играят 1 на 1, в две полувремена по три минути, всяко дете има възможност да се докосне до топката максимално често. Така подобряват техниката си, и им е забавно. Преди бяхме приели формата 5 на 5 на малък терен при подрастващите, но много от децата не получаваха възможност въобще да се докоснат до топката и се отказваха. Сега е по-различно. А едва когато станат на 14, имат възможност да играят 11 на 11”, казва Ван дер Хаген.
Още нещо, което прави впечатление е, че в Белгия не отхвърлят тези, които се развиват малко по-късно. Просто дадено дете, което е 13 да речем, вместо да тренира с връстниците си, ще го прави с 12-годишните. Така има възможност да продължи да работи и да подобри качествата си. Знаете ли, че Насер Шадли, Дрис Мертенс и Кевин де Брюин са минали по този път? А сега Де Брюин е определян като един от най-добрите във Висшата лига. Този подход е взаимстван от школите на Барселона и Реал Мадрид, където също не отписват тези, които не бележат чак толкова видим прогрес. Защото дадеш ли време на някой, той може да се превърне в новия Меси, Роналдо или Иниеста.
Истината е следната – още на Евро 2016 мнозина предричаха огромен успех за Белгия, но вместо това тимът отпадна на четвъртфинал. Може би сега дойде моментът това поколение да спечели голям международен форум.
Белгия разполага с един от най-добрите вратари в света в лицето на Тибо Куртоа, който направи 9 спасявания срещу Бразилия. Защитата, макар и вече леко застаряваща, е изключително стаблина. С 32-годишните Венсан Компани и Томас Вермаален, и една година по-младия Ян Вертонген, нещата изглеждат добре.
Срещу Бразилия Роберто Мартинес раздвижи халфовата си линия. Маруан Фелайни се върна по-дълбоко назад, освобождавайки Кевин де Брюин да действа с по-широк размах в предни позиции. Резултатът бе явен. Еден Азар и Ромелу Лукаку са другите големи звезди – и двамата доказаха, че са готови да поемат отговорност и да поведат своите.
Факт е, че Белгия най-сетне изглежда достатъчно зряла, за да осъществи големия пробив. Работата, която свършиха в страната, дава своите плодове. И вече никой в Кралството няма причина да се срамува от националния си отбор!