Тук сме Ян Балабан

10 разказа, които са фини и красиви като дантела, а като подредим пъзела им, виждаме една цялостна история. Героите им са хора, изпуснали нишката на живота си. Ангели със счупено крило, те страдат и търсят истината, взират се напразно в миналото си, пръв техен другар често е бутилката, затова дори и душата си представят така – като тайнствена бутилка, която се носи нейде из човешкото тяло.
А нишката, която свързва десетте разказа, е повече от жилава. Това всъщност е надеждата. Без нея героите на Ян Балабан вехнат и чезнат, стават прозрачни, по думите на един от тях. И пак тя – надеждата, слепя съдбите им и се превръща в слънцето на хоризонта. Защото и най-тъжната страница заслужава добър финал. Важи с еднаква сила и за книгите, и за живота. Послание, което ни помага и ние да изречем: ТУК СМЕ!