Руми Нейкова – 8 години от последното ни олимпийско злато

Олимпийската шампионка Румяна Нейкова сподели пред NOVA, че състезателите в гребането имат шансове за финали на Игрите в Рио. В навечерието на големия спортен форум, който ще бъде открит тази нощ, именитата ни състезателка се върна назад във времето и разкри какво е усещането да си на подобно състезание. Тя коментира още и моментното състояние на родния спорт и актуалните теми около Олимпиадата в Бразилия.

Бихте ли искали днес вие да сте състезател в Рио?
 
Когато един състезател, на един човек му е минал животът в спорта, мога да каже, че сега точно ми се състезава, но като си представя колко много труд и лишения трябваше да има, за да се участва в Рио, бих се замислила.
 
Каква според вас е основната цел на сегашните български спортисти, на Олимпийските игри в Рио?
 
Ами аз мисля, че да реализират това, за което са тренирали толкова години и са положили много труд. Първо да се класират, да участват на Олимпийски игри, след това да вземат участие в самите Игри и се надявам, наистина, достойно да се представят, както себе си така и националният флаг на България.
 
Редно ли е да ги натоварваме с някакви очаквания, българските олимпийци?
 
Мисля, че тези очаквания, които тук в последния месец, кой ще вземе медал, какъв ще бъде цветът на медала, наистина тежи. За мен слава Богу, това в последния месец, беше така далече от обектива, далече от мнението на всеки и затова избягвам, колкото се може повече да давам прогнози и да ги натоварвам предварително, защото зная наистина какво е напрежението, когато си там в олимпийското село и всички погледи са насочени към теб. Това, как ще реализираш своя труд и ще покажеш класиране.
 
Имате ли лични фаворити, сред сегашните спортисти, които ще ни представят в Рио?
 
Естествено имам фаворити и това са фаворитите от моя си спорт, защото това са деца, които аз като бях още състезател, тренирахме заедно. След това и аз съм работила с тях, поне за малко, като състезатели. И сега вече като спорт, който представя българската федерация по гребане на Олимпийски игри, естествено стискам палци за Кристиан и за Георги и се надявам наистина да покажат, това на което са способни. Тренирани са, подготвени са. Просто въпрос на шанс и на това какво ще реализират.
 
Вие сте последният българин, стъпил на олимпийски връх. Как се чувствате от този факт?
 
Връщайки се назад във времето, вече 8 години. Наистина съм много щастлива, че успях спортната си кариера да я завърша именно по този начин, със спечелване на злато от Олимпийски игри, което наистина много години ми отне, много труд, много лишения и много, много мотивация разбира се за спечелването на тази титла.
 
А за церемониите по откриването?

Като участник в 5 олимпиади, аз съм била в откриването само на една и това беше в Атланта, през 1996 г. На другите откривания съм ги гледала за много кратко, защото гребането започва на следващия ден. Стартът е в 09:00 или в 08:00 ч. и подготовката и концетрацията за стартовете започва още от вечерта, а за да няма много вълнения и емоции, предпочитах, да не гледам откриванията, защото наистина емоцията е невероятна.

Според вас има ли някакви обективни причини, да нямаме олимпийски шампион от 2008 година и ако да, какви са те?
 
Явно има някакви причини, след като мина една Олимпиада, Лондон 2012, където успяхме да спечелим само два медала. Явно има причини, които тежат на спортния резултат и които се отразяват неблагоприятно на спортните резултати, но тази Олимпиада, ако нашите спортисти успеят да завоюват медали и също така да имаме състезатели, които да се класират в местата от 5 до 8-мо, те ще бъдат като стълбичка за тях, за следващите Олимпийски игри и на следващите ще очакваме от тях медали. Колкото повече спортисти имаме, класирали се близко до медалите, толкова повече надежди ще имаме за медали на следващата Олимпиада в Токио през 2020 година.

Какви са реалистичните шансове на българските представители във вашия спорт - академичното гребане?
 
За мен основната им цел - влизане във финал, не е непостижима тази цел, защото 2014-та те се класираха на полуфинал, на Световното първенство в Амстердам и там показаха своите възможности. Не е невъзможно. Въпрос на ден, на шанс и на късмет рабира се в полуфиналните им гонки.
 
Променя ли се нещо по вечната тема с материалната база на спортистите?
 
Като цяло промяна има, въпросът е накъде върви и какво носи на децата, които се занимават със спорт. Една спортна база много трудно се поддържа, аз като председател на спортен клуб сама виждам, че за да поддържаш една спортна база, първо ти трябват средства. После, за да я поддържаш ти трябват хора допълнително, към тази дейност и всичко това нещо го няма. Много малък е бюджетът на спортните клубове, за да могат да отделят  средства за ремонт.
 
Имате ли някакви сериозни проблеми, конкретно с вашия клуб "Академик"?
 
Аз не обичам много да плача, че имам затруднения, но като цяло, разбира се че имаме, защото тази база е строена 60-те години, нищо не е пипано отт