Десподов: Ако не си арогантен на терена, ще те смачкат

Нападателят на ЦСКА Кирил Десподов счита, че арогантността на футболния терен не е лоша черта, а напротив – знак за психическа устойчивост. 21-годишният играч попадна във фокуса на сутрешния блок по NOVA „Здравей, България” и с готовност си припомни юношеските си години. Десподов беше категоричен, че нямаше да стигне до „Армията”, ако неговият брат не е бил постоянно до него по време на израстването му.
„Христо Стоичков ме взе да тренирам на 15 години и 3 месеца в първия тим на Литекс. Тренирах 20-30 дни, а после направих дебют в първия тим. Аз съм много благодарен, защото той повярва в мен. Не му пукаше, че съм само на 15 години, едно хлапе, както се казва. Оттогава кариерата ми върви само нагоре”, заяви Десподов.
„Стоичков е такъв човек, който не показва чувствата си, но знае как да бъде строг и как да покаже, че държи на теб. Този човек е много специален за мен, за последно се видяхме при отбелязването на 70-годишния юбилей на ЦСКА.”
„Успях благодарение на брат ми. Когато дойдох в Литекс, аз бях на 11 години, а той на – 13. Той ме гледаше като майка, той ми беше майка. Когато си тръгна от Литекс, аз плаках. После успях да се развия, наредиха ми се нещата, но при него не беше така добре и спря с футбола на 19 години. Аз го подкрепих, винаги ще бъда зад него.”
„Докато играех в Литекс, в 22 часа спираха интернета, а в 23 часа – кабелната. Това беше един вид лишение, защото тъкмо почне някакъв интересен филм и трябва да си лягаш, но това е помогнало. Лишавали сме се от много неща, но това е пътят, ако искаш да успееш. Хората казват, че не излизаме от дискотеките, трето-пето. Да, нормално е понякога да отбележим някоя голяма победа, но и ние сме хора. Със сигурност няма да ме видите всеки ден по заведенията.”
„Трябва да си силен характер и да имаш силна психика, за да бъдеш добър футболист и да играеш на сериозно ниво. Много хора, когато видят голяма еуфория по трибуните, нямат психиката да издържат. Понякога дори не излизат да играят или излизат, но правят грешки.”
„Моите родители не приличат много на мен. Футболът направи така, че да имам такава психика, да вярвам в себе си. След един скорошен мач майка ми се обади и ми каза: „Евала за психиката, иска ми се и моята да е такава.”
„На терена трябва да си арогантен, защото ако не си, другият срещу теб ще е арогантен. И какво правим тогава? Ще те смачка. Никога не съм отказвал снимка или автограф на някого. Ако бях арогантен, какво щях да правя? Случвало се е да ям и да дойде някой да помоли. Ставам и правим. Не ме интересува дали после ще правят клипчета или колажи. Това слабо ме касае. Но в един момент те започват с клетви, псувни извън терена… За мен е прекалено. ”
„ Не съм чувал, че съм връзкар, защото се вижда на терена, че не съм слаб играч, че не ме пускат заради мама и тате. Искам да изляза да играя в Европа. Сигурен съм, че когато настъпи моментът, и това ще се случи.”