Приказката на Дунав с поглед назад

Дунав отново е на футболната карта на България. Със скромен бюджет, при ужасни условия за подготовка, с единствената цел отборът да се задържи в Първа професионална лиго, по това време през миналата година тимът бе сред лидерите в шампионата.
Самото споменаване на Дунав редом до големите сили в българския футбол е достатъчно показателно за пътя, по който бе поел отбора. Тимът се класира за европейските клубни турнири, което бе бонус за добрата работа, свършена от треньора Веселин Великов и неговите помощници.
Горчива смес обаче развали вкуса на феновете на Дунав в началото на настоящата кампания и към момента Дунав има само една победа.
Повече за приказката на Дунав в материала на Виктор Врачев в предаването "Преди кръга" по телевизия DIEMA SPORT.
Знаете ли, че преди 152 години през 1865-а в Русе за първи път в България улиците получават имена. И една от улиците в града скоро непременно трябва да бъде именувана в чест на това, което футболният отбор направи в последните три години. Не съм сигурен дали тя трябва да носи името на наставника Веселин Великов, или пък на капитана Диан Димов, или на някой друг от играчите, които върнаха Дунав на футболната карта на България, но постижението е внушително.
Със скромен бюджет, дори по-скромен отколко можете да повярвате, при ужасни и това съвсем не е преувеличено, условия за подготовка, с единствената цел тимът да се задържи в новосформираната в началото на миналия сезон Първа професионална лига. А точно по това време през миналата година „драконите“ се бяха настанили на върха в класирането на българския елит след четири победи и едно равенство, със само един допуснат гол, с аванс от две точки пред Левски и три пред ЦСКА и Лудогорец.
Самото споменаване на Дунав редом до големите сили в българския футбол говори достатъчно за това, че едно невероятно приключение вече бе започнало. И когато всички отказваха да повярват, че русенци са способни да издържат на това темпо, играчи и треньор продължаваха да впечатляват без да се взимат насериозно. Да, имаше поражения, които обаче бяха приемани със същата усмивка, с която бяха приемани и продължаващите победи, за да стигне тимът до четвъртото място в крайното класиране и за първи път от 42 години насам да се класира за европейски футболен турнир.
Появата в Лига Европа в началото на настоящата кампания бе просто един бонус за страхотната работа, която бе свършена от Великов и неговите възпитаници. Как обаче клубът щеше да реагира вече на повишените очаквания и щеше ли да надгради и в организационен план, за да продължи стремглавия си път нагоре? Отговорът на този въпрос бе даден бързо и болезнено. Малко след начолото на този сезон бе продаден един от основните халфове Самир Аяс, преди старта на първенството пък бяха освободени двама от тези, които извървяха пътя от „В“ група до елита – Атанас Атанасов и Ивайло Раденцов, а новите попълнения определено не повишиха нивото на отбора. Добавете към това и на практика липсата на адекватна подготовка заради ранния старт на сезона, наложен от двата мача срещу Иртиш в Лига Европа и контузията на Красимир Станоев при поражението от Левски, която остави „драконите“ без втори дефанзивен полузащитник, за да се получи една горчива смес, която развали вкуса на феновете в Русе в началото на кампанията.
Така сега след седем изиграни двубоя в първенството Дунав има една единствена победа, в серия е от шест поредни срещи без успех и отбеляза само един гол в последните си пет мача. След седем изиграни двубоя в началото на миналия сезон Дунав бе с пет победи и две равенства и бе допуснал точно едно попадение във вратата си. Тогава „драконите“ имаха 17 точки, сега имат 5. Да, разликата е огромна, но и причините са кристално ясни. И те не се крият в това, че Веселин Великов изведнъж е станал по-слаб треньор, или Диан Димов, Васил Шопов, Миро Будинов и останалите основни фигури – по-слаби играчи. Проблемът е, че не се надгради през лятото, че тимът се раздели ключови футболисти, а не бяха взети техни адекватни заместници и разбира се, че останалите отбори вече знаят какво да очакват от русенци.
Но въпреки моментните несгоди, в града трябва да знаят, че това, което имат е изключително ценно. И тези момчета сега имат нужда от подкрепа на стадиона. Защото и публиката се отдръпна, а така е лесно – по 10 000, когато Дунав печели и по 1500 души, когато тимът е в затруднение. Нека обаче в Русе да не забравят, че чакаха 25 години да видят отбора си обратно в елита и е хубаво да му се радват, защото той сега е там. Защото в края на всеки слънчев ден неизменно идва нощта, а нощта пък е най-тъмна, точно преди първия лъч светлина...