Мондиал 2014: Япония

2014-05-28 С много блясък в атака и благодарение на сравнително благосклонния жребий, Япония таи огромни надежди да пренапише историята си на световни финали и най-после да играе 1/4-финал. Задачата пред селекционера Алберто Дзакерони няма да е никак лека предвид доста пропускливата отбрана на тима.

„Самураите“ съвсем скоро официално ще запишат петото си участие на Световно първенство, като бяха страната, която първа си осигури виза за Бразилия. Макар че квалификациите преминаха сравнително безоблачно резултати като загубата от Йордания с 1:2 нямаше как да се скрият зад класните отигравания на Шинджи Кагава и Кейсука Хонда в предни позиции.

Японците записаха три поражения в турнира за Купата на Конфедерациите, въпреки че спечелиха и доста фенове заради открития си стил. Той обаче не им стигна за нищо повече от 0:3 срещу Бразилия, 3:4 срещу Италия и 1:2 срещу Мексико.

Предвид участието в доста равностойната група С на Мондиал 2014 Дзакерони поиска от местната федарация да уреди спаринги с достатъчно добри съперници и получи пълно съдействие. Япония отново показа двата полюса в играта си при загубата с 2:4 от Уругвай през август, докато италианският специалист флиртуваше с няколко тактически постройки в течение на контролите – от 3-4-3, през 3-6-1, до толкова модерната напоследък 4-2-3-1.

Най-респектиращият резултат бе постигнат в приятелската среща срещу Белгия през ноември, когато „самураите“ удариха своите домакини с 3:2 дни, след като бяха стигнали до 2:2 с Холандия.

Селекционерът – Алберто Дзакерони

В четирите си години начело на Япония специалистът тотално опроверга стереотипът, че италианските тактици се концентрират само върху защитния футбол.

Дзакерони трансформира „самураите“ в тим, който атакува на висока скорост и при всяка възможност, което няма как да се понрави нито на Колумбия, нито на Кот д’Ивоар, още по-малко пък на Гърция. Шинджи Кагава и Кейсуке Хонда съставляват дуото, което започва всеки рейд над противниковите защити, а крайните защитници Ацуто Учида и Юто Нагатомо също обичат включванията в атака.

Естествено, всичко това се случва за сметка на „сухите“ мрежи. През 2013 година Япония допусна по четири гола в мрежата си срещу Уругвай и Италия, три срещу Бразилия и Китай, а освен това инкасира загуби от Беларус, България, Сърбия и Йордания. От 1 август 2012 година до последната контрола на Япония срещу Кипър този месец голове в техните мачове не липсваха – в тези 26 срещи азиатците вкараха 40 попадения, но допуснаха и цели 39.

Тези резултати поразвалиха малко блясъка на ранните постижения на Дзакерони, за който назначението в Далечния Изток бе първо на международната сцена. Италианецът доста изненадващо пое юздите през 2010 година, докато феновете в Токио очакваха фигури като Марсело Биелса и Мануел Пелегрини. Преди това Дзакерони се беше взел дълга почивка далеч от играта (точно 3,5 години), след като прекара 4 доста неуспешни месеца на кормилото на Ювентус.  Завръщането му бе официализирано през май 2010 година.

Италианецът изгради репутацията си в Удинезе, където наложи доста иновативна тактика, а през 1999 година спечели Серия А с Милан, използвайки формация 3-4-3.

През януари 2011 година той за пореден път доказа своята адаптивност и с 4-2-3-1 Япония  спечели Купата на Азия. Тъкмо в този си вид обаче „самураите“ впоследствие изпитваха доста трудности срещу по-качествени опоненти. След края на Мондиала доста от медиите очакват развитие около съдбата на Дзакерони, чийто договор е обгърнат в мистерия

Ключовата фигура – Кейсуке Хонда

Ако Япония наистина се надява да пише история в Бразилия, то тя ще се нуждае от най-бляскавата версия на Кейсуке Хонда.

Изрусеният плеймекър е свързващото звено в състава на Дзакерони и един от оцелелите от Мондиал 2010. Тогава негов далечен гол от пряк свободен удар – запазена марка, всъщност – помогна на „самураите“ да победят Дания с 3:1 в заключителния си гол от груповата фаза и да се класират едва за втори път в историята си на 1/8-финал. Там обаче Парагвай се оказа по-точен при дузпите и изпрати азиатците у дома.

При Дзакерони Хонда най-често играе точно зад нападателя, което и любимата позиция на 27-годишния футболист. Халфът на Милан бе избран за Най-полезен играч при спечелването на Купата на Азия през 2011 година.

След пробива на Шинджи Кагава в Борусия Дортмунд двамата оформиха страховит дует в центъра на атаката, но напоследък Кагава все по-често почва мачовете като ляво крило. Играчът на Манчестър Юнайтед на няколко пъти изрази неудовлетворението от този факт, но италианският специалист продължава да налага Хонда като централната фигура в отбора.

Причините за това са не една и две – блондинът играе с невероятно спокойствие и умее да п