Една история, която вдъхновява

Те са Николай и Георги и са сред най-добрите състезатели от националния тим на България по баскетбол на колички. Споделят сходна съдба. Животът им поднася лимон, но те си правят лимонада. Това е историята на две момчета, които се борят въпреки всичко, а спортът ги сприятелява. Срещат се преди 3 години половина, когато Георги прекрачва прага на залата по баскетбол.
„Голямо приятелство завързахме. Трябваше ни точно една тренировка време“, споделя Николай, който е по-големият.
Той се е дипломирам в Бизнес администрация и работи в счетоводна къща. През 2008 година претърпява инцидент.
„Аз правех асансьори. И просто една машина падна върху мен. На неправилното място в неправилното време“, спомня си злополучния ден Николай, който след инцидента 6 месеца отказва да излезе от дома си.
„Караха ме да изляза за 10-15 минути. С времето нещата се промениха и нямах проблем хората да ме виждат така. С баскетбола нещата тотално се промениха, запознаваш се със страшно много хора и виждаш, че първите няколко месеца да не излизаш и да не правиш нищо е било страшна глупост“, допълва разказа си Николай, който в продължение на 2 години е бил убеждаван да влезе в залата по баскетбол.
„Септември или октомври 2011 година за първи път влязох в залата и оттогава не съм излизал и мисля, че още дълго няма да изляза“, категоричен е Николай.
Преди 3 години и половина Георги също влиза в залата, но по думите му почти насила.
„Най-трудно е да овладееш спортната количка и да се отпуснеш“, разказва Георги, който в следствие на усложнения при раждането десният му крак е по-къс, докато левият е с изкривяване.
„Нищо страшно. Просто така се е случило“, гледа философски Георги. „Чак да ми е пречило – не. Може би в ранните детски години е имало деца, които са се подигравали на това нещо“.
В България има 5 отбора по баскетбол за хора с увреждания, а през 2018 година се провежда и първият турнир за Купата на страната.
„Има много хора, но може би желание ли липсва или страх. Не знам от какво се страхуват. Може би начина, по който ще ги приемат. Мен лично най-много ми тежеше начина, по който ме гледат. Познати от квартала минаха от другата страна на тротоара в началото и ме гледаха странно. Това много тежеше. Може би не във всяко отношение съм стопроцентов човек. Дано съм такъв, когато става дума за нещо хубаво“, споделя още Николай.
„Тук сме едно голямо семейство и си помагаме и се поддържаме“, продължава Георги.
След по-малко от седмица Николай и Георги заминават за Гърция, където ще играят за Панатинайкос.
„Георги ме нави. Имах оферта от друг тим, но реших да сме заедно. Ще е по-добре и ще се подкрепяме“, разказва Николай.
Двамата ще се завърнат през юни месец в България, когато е време за мачовете в България, както и Европейското по баскетбол за колички, на което страната ни е домакин.
„Така може да отворим пътя и за други момчета да отидат да играят в Гърция“, коментира още трансфера Николай.
„Първия път като излязохме да играем за България и като ни пуснаха химна – усещането е невероятно. Даваш цялото си сърце“, спомня си с умиление Георги.
„Усещането е уникално“, допълва Николай за тръпката да си национал на страната си.