Тук сме на летище Враждебна в София, където самолетите „Спартан“ се завърнаха в базата си. Мартин ще

Тук сме на летище Враждебна в София, където самолетите „Спартан“ се завърнаха в базата си. Мартин ще разговаря с пилотите на „Спартан“-ите.

— Здравейте! Да, техниката вече отново е в 16-та авиобаза „Враждебна“. В продължение на разговора за историята трябва да кажем, че това е най-старото военно-авиационно формирование в България. Създадено е през 1948 г. Получава бойното си знаме през 1953 г. и вече повече от 70 години и техниката, и хората тук служат на родината.

При мен сега е капитан Калуян Атанасов, който преди минути излезе от пилотската кабина на самолета „Спартан“ и за първи път участва в тържествата по случай 6 май.

Честит празник! И да попитам – как изглеждаше празнична София от високо?

— Здравейте, на първо място честит празник на всички българи. София по време на този полет беше спокойна и изключително красива. В момента, в който прелетяхме и видяхме колко малко изглеждат хората от високо и колко много са всъщност, осъзнахме колко сме малки ние като хора и каква отговорност носим на плещите си.

— А вие как избрахте да носите тази отговорност? Как избрахте тази професия? Любовта към летенето ли беше основната причина или желанието да служите в Българската армия?

— Избрах тази професия в стремежа си да намеря нещо по-голямо от самия мен – професия, която е трудна и изискваща. Да си пилот не означава само да управляваш добре самолет. Необходимо е съчетание от знания в много области. Смятам, че човек е устроен така, че ако иска да се развива, трябва сам да си поставя предизвикателства, и това беше моето предизвикателство.

— Имате много задачи и мисии, в които участвате – включително спасителни и хуманитарни операции. Как се намира балансът между различните мисии? Кои са по-трудни?

— Когато изпълняваме мисии, свързани с човешки живот, фокусът винаги е върху времето. Във въздуха непрекъснато следим състоянието на пациента и при нужда сме готови да преминем към план Б. В такива ситуации времето е жизненоважно, защото често става дума за минути.

— Нямате време, но има ли място за емоции в пилотската кабина? Има ли страх преди излитане?

— Ние сме хора и емоции има, но пилотската кабина не е място за страх. Страхът увеличава риска от грешки. Винаги има премерен риск, а подготовката преди полет е това, което ни предпазва от ситуации, в които страхът може да надделее.

— И последно, на финала на Деня на храбростта – какво е за вас храброст?

— Храбростта не е липса на страх. Храброст е да умееш да се справяш с трудностите въпреки страха, да владееш машината, да бъдеш подготвен и най-важното – да правиш всичко това с удоволствие.

— Много ви благодаря. Българската армия умее да се справя със страха и трудностите.

Това беше от авиобаза „Враждебна“. Мартин Керефейски и пилотите на самолетите „Спартан“. Разделяме се за кратко. Ще се видим след минута.