Исландия крачи напред напук на логиката

„Давид срещу Голиат… Не, това дори не е такъв сблъсък. По-скоро е нещо като котката на Давид срещу самия Голиат”. Така преди година английски журналист определи мач на тогава третодивизионния Престън Норт Енд и Манчестър Юнайтед.
Думи, които и днес звучат някак актуално преди двубоя на Исландия и Англия, макар и извадени от контекста.
От едната страна е световен шампион с изявени традиции във футбола, а от другата – държава, която тепърва пише своята футболна история. Мястото, на което се провежда най-богатото и може би изтощително първенство на света, срещу това, което местните исландци определят като „най-краткия шампионат в света”.
Исландия със сигурност си спечели много фенове с подвизите си по френските терени. Всъщност едва ли ще сбъркате, ако кажете, че исландският щурм е историята на УЕФА Евро 2016-та до момента.
„Разпознах сигурно 50% от феновете на стадиона. Сякаш семейството ти е на трибуните” сподели защитникът Кари Арнасон след историческата победа над Австрия.
Най-малката държава, която някога е участвала на Европейско първенство, може да разполага само с 330 хиляди души популация, но те изглежда до един са върли фенове на футбола. Къде обаче се крият корените на тази неподправена любов към играта?
Вероятно 9 от 10 исландци ще ви кажат, че, по ирония на съдбата, точно следващият им съперник Англия е отговорен за разпалването на тази страст.
„Израснахме, гледайки английски футбол по телевизията от 70-те години насам. Единственият канал в Исландия пускаше английски мачове веднъж седмично, при това не на живо, а със седмица закъснение” споделя Видар Халдорсон – исландски спортен социолог.
До голяма степен едва ли ще сбъркате и ако кажете, че исландците гледат повече английски, отколкото исландски футбол. Всъщност първенството в тяхната страна продължава само от май месец до септември, което му отрежда и прозвището „най-краткият шампионат на света”.
Интересът към футбола обаче продължава цяла година. Всъщност няма държава в Европа, в която по-голям процент от населението да е следило Световното първенство през 2014 година, от Исландия. Близо 20% от всички живущи на островната държава са следили форум, на който техните любимци дори не играха…
А за мащабите на постигнатото от исландците сега красноречиво говорят визитките на техните футболисти. Титулярният вратар Ханес Тор Халдорсон например само до преди 3 години дори не беше професионален футболист. През 2012 година той всъщност се занимава предимно с режисура на филми, като заснема клипа на Исландия за Евровизия тогава. Капитанът Арон Гунарсон пък се слави не само с качествата си във футбола, но и в хандбала. А дясната ръка на Ларс Лагербак – треньорът Хаймир Халгримсон съчетава престоя край тъчлинията със смените в собствения си зъболекарски кабинет.
Една нация, изпълнена с прекрасни чудатости. Една страна, която се осмели да мечтае. Исландия достигна Обетованата земя. Сега се надява да продължи да крачи из нея…