Стилиан Петров: Пътят от България до Селтик и Спомените за Футбола

Много лично и още по-футболно: Стилиян Петров или Големият Стан

Стилиан Петров, големият Стан. Междудругото, откъде идва Стан?
Така започва интервюто със Стилиян Петров за английските колеги от Висшата лига. Предаването „Премиър лийг токшоу“ по DIEMA SPORT 2 има честта да ни предложи най-интересното, което бившият капитан на Астън Вила и националния на България разкри за себе си.
Но откъде идва, наистина, Стан?
“Просто хората често произнасяха името ми по грешен начин. Казваха ми Стайлиан, Стивън, всичко друго, но не и Стилиан. И така в Селтик просто ми казваха, това е прекалено дълго, ще ти казваме просто Стан. И така започна всичко. Всъщност и до ден днешен хората бъркат цялото ми име“, сподели Стенли, както е наричан у нас.
Бившият капитан се върна назад към първите му спомени, свързани с футбола.
„Винаги съм бил свързан с топката. Баща ми беше футболист, така че реално никога не съм имал избор. Той видя нещо различно в мен. Не бях от най-талантливите на моята възраст в България, но той наистина забеляза нещо в мен. Харесваше ми да се справям с предизвикателствата, да се боря и да доказвам на хората, че грешат. Баща ми беше от онези старомодни родители, идваше на всяка тренировка, пътуваше за всеки мой мач, след това анализирахме двубоя и в един момент, как да кажа, просто исках да се откажа, защото ми идваше прекалено много.“
Когато беше още дете, кой беше твой идол?
„Христо Стоичков. Той беше легенда. И все още най-голямата ни легенда от 1994-та. Той постигна толкова значими успехи, заедно с Балъков и Лечков. Аз исках да бъда като тях, да накарам страната си да се гордея от това, което правя.“
Стилиян Петров отново се върна към трудностите при първите си стъпки в чужбина.
„Нямах пари, бях далеч от семейството си. Беше много самотен период за мен. Смешното е, че тогава платих 600 паунда сметка за телефон, за да говоря с тогавашната ми приятелка, която сега е моя жена. Знаех, че ще е трудно, но исках да го направя.“
Стилиян се върна към впечатляващите овации на „Вила парк“, когато стана ясно, че страда от левкемия.
Той разказа отново за трудните, но и за много щастливите мигове по време на футболната си кариера. За Мартин О‘Нийл.
С какво се гордее най-вече?
„Горд съм от това, което съм. Бих казал, да, себе си, че съм приличен футболист. Не мога да кажа, че съм имал невероятна кариера. Радвам се, че се превърнах пример за децата си и подрастващите футболисти. И се радвам, че майка ми и баща ми са горди от това, което постигнах.“