Ексклузивно за DIEMA SPORT Фабиан Хюрцелер: Най-младият мениджър във Висшата лига разкри своята философия

Фабиан Хюрцелер несъмнено е едно от най-интригуващите имена в съвременния футбол, държейки „титлата“ на най-младия мениджър във Висшата лига. Специално за зрителите на DIEMA SPORT той даде ексклузивно интервю, разкривайки детайли за своя необикновен път.
Неговата дълбока страст към играта е движещата сила за прехода от играч към треньор.
В този разговор журналистът Траян Симеонов надниква в мотивите, уроците и философията, които са оформили неговата уникална треньорска идентичност.
Страстта ми е насочена към футбола. Аз съм обсебен от играта и винаги съм искал да бъда свързан с футбола. Когато бях млад играч, в повечето случаи съм бил капитан на своите отбори, така че това бе сериозна отговорност, която ми бе дадена от треньорите. А на мен чувството на отговорност ми харесваше. Освен това още от ранна възраст гледах на играта от различна перспектива. Когато спрях да играя на професионално ниво поради различни причини, за мен беше ясно, че искам да бъда треньор. Искам да гледам на играта по различен начин, да продължа да поемам отговорности. Желанието ми бе да търся решение на проблемите, защото така виждах възможност да задоволя своята страст и обсесия към футбола. Точно затова още от толкова ранна възраст направих крачката към това да бъда старши треньор.
Какво е чувството да бъдете играещ треньор толкова години и какво ви харесваше най-много в тази роля?
В интерес на истината не ми харесваше особено, защото в такава ситуация можеш само да загубиш. От една страна като треньор ще бъда отговорен за това, че не взимам правилните решения, а от друга, ако играчът Фабиан Хюрцелер не играе добре, отново съм виновен. Това беше много изискваща ситуация, защото трябваше да поддържам игрова форма и да бъда един от най-добрите на терена, защото в противен случай губиш доверието на играчите. А от друга страна винаги аз трябваше да взимам решенията преди, по време и след мачовете. Беше много натоварваща фаза от живота ми, от която научих много. Но ако трябва да съм напълно честен и да направя равносметка на случилото се, не бих поел подобна роля отново, защото винаги ще съм в губещата позиция.
Преди време известният футболист и ваш бивш съотборник в Байерн Емре Джан казва, че ще имате страхотна треньорска кариера. Какво научихте на терена като играч, което ви помага и днес като мениджър?
Мисля, че взимането на решения на игрището и разбирането на играта много ми помагат. Аз винаги съм играл в халфовата линия, а там се изисква много комуникация и добра наблюдателност. Трябва да усещаш ритъма на играта и да го контролираш, когато владееш топката. Нужно е да организираш играчите около себе си, но най-основното, което вече споменах, е че обичам да нося отговорност. По онова време обичах да имам постоянна комуникация с треньорите, тъй като по този начин говорихме за футбола по различен начин. Много е различно да говориш с треньорите си за футбол от позицията на играч. Така че основните неща са взимането на решения на терена и поемането на отговорност извън него.
Преминавайки към настоящата ситуация, как бихте оценили времето си в Брайтън и колко трудно беше да се адаптирате към Висшата лига?
Беше трудно да се адаптирам към Висшата лига, защото това е най-доброто първенство в света. Всеки уикенд имаш предизвикателство, за което трябва да си на най-високото възможно ниво, ако искаш да постигнеш нещо значимо и да бъдеш успешен. Следователно изпитанието пред мен бе голямо, но го приех положително. За времето си до момента в Брайтън виждам много позитиви, но и негативи. Има аспекти, в които можем да се подобрим, но естествено има и други неща, които правим много добре. Времето ми в Брайтън е един неспиращ процес и гледам на кариерата си на треньор по същия начин – в процеса на учене няма финална точка, то е константно. Затова винаги се стремя да продължавам да се подобрявам, да си давам самооценки и да се адаптирам към различни ситуации. Така че по този начин виждам престоя си в Брайтън към момента.
Иска ми се да поговорим и чисто тактически. Вие сте част от новата генерация мениджъри, които имат интерес към философия тип „висок риск – висока награда“. Бихте ли описали вашата футболна идеология по подобен начин?
Генерално не бих казал, че имам рисков стил на игра, защото на първо време ние го тренираме много усилено. За мен е много важно играчите да се чувстват комфортно с нещата, които правим всеки уикенд. Ако трябва да опиша своя стил на игра, бих казал, че е ключово да стартираме изграждането на атаките си с къси подавания от защитата, опитваме се винаги да търсим начини за противопоставяне на отбори, практикуващи висока преса. Искаме да доминираме във владението на топката, което за мен е едно от най-трудните неща във футбола, но това е нашата идентичност. Също вярвам, че по този начин играчите ми се развиват по най-добрия начин. Без съмнение трябва да играеш добре и без топка – опитваме се да пресираме интензивно противника и да създадем дефанзивна стабилност. Искаме да си връщаме притежанието колкото се може