Историята на последната нова звезда на Лудогорец

Едно от последните нови попълнения в състава на Лудогорец е националът на ЮАР и бивш капитан на Динамо Букурещ Мей Махлангу.
Мисля, че всеки отбор, който се изправя срещу Лудогорец, идва пределно мобилизиран и подготвен. Анализирайки цялостно тимовете в Първа лига, всеки иска да спечели срещу нас. Но ние умеем да бележим, и така правим задачата си по-лесна.
С оглед на факта, че е в България от по-малко от два месеца, какви са първоначалните впечатления на халфа от страната ни?
Ако мога да направя сравнение между България и Румъния, не намирам твърде много разлики. Начинът на живот и хората си приличат доста. Всички са дружелюбни, само езиците са различни.
Що се отнася до чисто футболния аспект, Лудогорец е на друго ниво. Това се вижда и от начина, по който играем, по който печелим двубоите си. Естествено, тук се борим и в Лига Европа, и в първенството, което прави разликата с предишния ми отбор значителна.
Със сигурност миналото в Румъния помага за по-бързата адаптация на Махлангу, който е роден и израснал в Южна Африка.
Със сигурност повечето хора са запознати със странаа ми заради СП през 2010 г., на което бяхме домакини. Иначе аз започнах в тим, наречен Римембър ФК. След това се преместих в академията Старс оф Африка. Там изкарах пет години, преди да се преместя в Швеция. В тази страна останах около 8 години. После бях за кратко в Испания, в Белгия, след което и в Румъния. Обиколил съм доста места. Вече 12 години съм извън родината си.
Израснах, гледайки английски футбол. Помня, че един от любимите ми играчи беше Майкъл Оуен. Разбира се, следях и местното първенство. Винаги обаче съм си казвал, че искам да играя в Европа. Това беше моя мечта. Бях целеустремен да я сбъдна, и съм доволен, че се случи.
Махлангу пристигна в Лудогорец със самочувствието на човек, който е носил капитанската лента на един от грандовете на Балканите – Динамо Букурещ.
Отговорността да си лидер на такъв отбор е голяма. Трябва да си на топ ниво. Бях близък с голяма част от момчетата, а и никога не съм бягал от отговорност. Доказал съм го представянето си на терена. Но да си капитан не означава просто да играеш добре, а да си водач. Особено в моментите, в които отборът не върви чак толкова добре.А трябва и да помагаш на новите футболисти да се адаптират, да свикнат с новата обстановка. Опитвах се да правя това дори и когато не бях капитан, но треньорът видя в мен лидерските ми качества и ми гласува доверие. Все още е рано да мисля за лентата и в Лудогорец. Тук има много класни състезатели, които са заедно от 6-7 години. А в крайна сметка, да сложиш лентата не е от най-голямо значение. Трябва да си лидер, да даваш пример. Трябва да имаш тези качества, а не просто да сложиш лентата. Но тук наистина има много добри футболисти. Те са много опитни, играли са в ШЛ и ЛЕ, а това е много важно за израстването на отбора.
И макар и да е играл в Швеция, Белгия и Румъния, Махлангу досега не е бил част от тим, който да е имал подобна доминация и успехи на контитента.
Мисля, че на този етап, това е върхът в кариерата ми. Бил съм в Хелзингборг, в Гьотеборг, в испанския Елче, който фалира. Бях и в Коняспор, в Сент Труиден в Белгия, в Динамо Букурещ...като направим сравнението, Лудогорец е топ тим. В Динамо нещата се развиваха добре за мен, но дойдоха хората от Разград, направиха оферта, ръководството я прие, и ето ме тук. Имах оферти и от ЮАР, но исках да остана в Европа, а не да се връщам у дома. Мисля, че направих правилния избор. Тук съм в отбор, който 7 пъти поред е шампион. За мен това е мечта, а вярвам и за всеки футболист, защото така мога да постигна целите си.
Полузащитникът изглежда и звучи като наистина амбициозен човек с високи цели.
Моята баба е най-голямата ми мотивация. Тя ме е отгледала и ме вдъхновява. Много хора в ЮАР биха ви казали, че техният герой е Нелсън Мандела, но за мен това е моята баба. Тя е била до мен и в добри, и в лоши времена. Искам да я радвам, и докато е жива, да я карам да се усмихва всеки ден, гледайки ме как играя футбол. У дома можех да попадна в лоша компания и да поема по грешния път, но избрах футбола. Трябва да си дисциплиниран и да работиш здраво, за да правиш това, което обичаш. Семейството ми се вълнува от кариерата ми и се опитва да следи изявите ми. А когато се прибирам, винаги им нося мои мачове на диск. Баба вече е прекалено възрастна, но виждам, че когато ме види на терена, усмивката се появява на лицето й. Това е най-важното.
Махлангу изгрежда като боец на терена. Но какъв е извън него?
Бих казал, че съм добър човек. Скромен съм, уважавам другите, търпелив съм, но знам какво искам. Трябва да си търпелив. Не съм от най-тихите, но не съм и прекалено приказлив. Винаги се стремя да съм дружелюбен и да накарам другите да се чувстват добре. Вече имам дъщеря и искам да съм модел за нея. Баща ми не можа да бъде такъв модел за мен, тъй като Господ го прибра при себе си прекалено рано. Но аз искам да съм пример за моето момиче. Тя е само на 2 и тепърва започва да расте.