Йоргачевич: Тръгвам си, за да освободя място на младите

На 6 януари 2015 година в София пристигна сръбски вратар, който у нас беше най-известен с това, че е пазил за Гент по време на мача им с Левски в груповата фа на ЛЕ през сезон 2010-2011.Той носеше името Боян Йоргачевич.
Ден след ден, мач след мач, Йоргачевич се превръщаше в един от любимците на сините фенове. Не само заради важните си спасявания, но и заради отдадеността му клуба. Той се превърна не само във важен играч на сините, но и в запален привърженик на отбора. В негова запазена марка се превърна завързаното синьо шалче на вратата и бутилката светена вода, зад голлинията.
„ Аз цяла кариера имах шал на врата и на вратата. Не беше, за да удволетворявам фенове, а беше жест към отбора, който ми дава хляб. Много хора ме ругаха и ми се пресмиваха и говореха груби и глупави неща, как съм го правил, за да се харесам на феновете. Това е нещо, което съм правил във всеки отбор, за да показвам респект към феновете и към отбора, който дава хляб на моето семейство”, признава Йоргачевич.
2 години и 9 месеца по-късно Йоргачевич се сбогува с Левски. И въпреки че официалното изпращане на любимия на „синята” агитка ще бъде преди мача с Лудогорец, феновете искаха също да организират среща със сръбския страж, на която да могат и те да му благодарят за тези 975 дни, в които той даваше „сърце и душа за Левски София”. Но едва ли някой беше готов за това, което обяви на събранието Йоргачевич.
„Много съм тъжен. Минавал съм през много отбори в кариерата ми. Този отбор е като мое семейство. Имам 4 деца и жена, колкото обичам тях, толкова ми е и Левски в сърцето. Съживих се в този отбор и с всички вас. Тежко ми е да говоря в този момент.Както всяко нещо си има начало, то си има и край. Край на една спортна кариера. Аз не искам да играя в друг отбор след Левски”, каза през сълзи вратарят.
„За жалост във футбола всичко се върти около пари, обаче на мен не ми пука за пари. Важно е какво чувствам. Утре мисля да взема сина ми да се сбогува с всички левскари на стадиона. Важно е за сина ми, той е малък, на 6 години, може още да не разбира, но искам да научи едно нещо. От Охрид до Черно море има едно нещо, което е много свято. Светло като тази икона. Това е Левски!”, допълни той.
„Не искам това да е фраза. То идва от сърцето ми и като заговорим и знам колко е свят този клуб и знаем никога, че няма хора на тази земя, които да са като левскартие. Мисля да няма край на „синята” окупация. Завинаги ще бъда с Левски. Надявам се бъдещето да е светло и нашият отбор да заиграе в Шампионската лига и да вземе титлата и купата. Аз ще остана да подкрепям този отбор с цялото ми сърце. Когато мога физически, а иначе със сърцето. Благодаря ви за всичко”, категоричен е Йоргачевич.
Преди близо година Йоргачевич каза ,че иска да завърши кариерата си в Левски. Едва ли си е представял, че ще е по този начаин, но на 35 години сръбският вратар окачи бутонките, защото той самият не иска да играе за друг освен Левски.
За периода си в Левски сърбинът е преживявал много, но той не описва намалянето на заплатата си или загубата на финала на купата от Черно море като най-тежките периоди в кариерата му.
„Най-тъжният момент в кариерата ми. Беше ми трудно да осъзная, че трябва да се разделим. Беше нещо много емоционално”, разказва той.
Но въпреки раздялата той заяви, че няма проблем с ръководството и изказва своята благодарност към всички в клуба.
„Мисля че тези две години и половина много неща се случиха и искам да благодаря на всички футболисти, които бяха с мен. На всички, които са минали през Левски, както и на сегашните. Искам да благодаря и на всички ръководители минали през Левски. Както и на Спас Русев”, допълни Йоргачевич.
„Няма значение, че се разделихме. Ние се разделихем като приятели. Разбрахме се какво трябва да се случи. Аз трябва да направя компромиси. Да има място в Левски за нови футболисти. Има достатъчно вратари в Левски. Аз съм в края на кариерата ми, по-стар. Най-правилно е да се махна и да оставя шанса на младите вратари и някой големи левскари”, каза още 35-годишният футболист.
Разбирателството между Йоргачевич и другите вратари не е нещо ново. В един от тежките моменти за „сините” през миналия сезон, при смяна на тогавашния страши треньор Елин Топузаков с Николай Митов, Йоргачевич трябваше да направи едно от най-трудните неща за професионален спортист... Да гледа мач от трибуните. И то не случаен мач, а дербито с ЦСКА. Тогава под рамките на вратата застана младия Николай Кръстев, който направи чудесен мач и след края му заяви, че именно сърбинът го е подкрепял най-много през изминалата седмицата и му е давал наставления. Йоргачевич оценява много високо вратарите на Левски и има чудесни взаимотношения с всеки един от тях.
„ Не само Ники Кръстев. Тук е и Сашо Любенов и Божидар Митрев и малкия Шейтанов. Всеки един да застане на вратата на Левски може да направи нещо уникално, не само за Левски, а и за някой голям европейски отбор. Тук всички говорят за конкуренция. Никога, откакто съм дошъл, не съм