Григор Димитров за трудния път обратно към върха и големите цели

„Имаше моменти, в които наистина не можех да събера себе си, не можех да се фокусирам, да тренирам по начина, по който исках. Нямах и треньор известно време.”
Миналата година беше психически тежко, повече отколкото физически. Просто изгубих своя път към успеха.
Няма как да изгубиш тръпката към спорта, защото това го правя от малък. Винаги най-доброто място за мен е било в кота. Сега на корта се чувствам много добре.
Винаги, дори когато се връщам на корта след 3-4 дни почивка, първият ден се радвам. Играя тенис от 3-4-годишна възраст. Всеки ден на корта усещането е специално. Понякога е много по-специално от самия процес. Винаги имам предстартова треска.”
„Да си гладен. Особено преди началото на годината винаги можеш да усетиш това напрежение, особено като влезеш в съблекалнята, никой не казва дума, върши си неговите неа. Всеки е напрегнат, дори №1,2,3 в света. После всеки си го казва в интервютата. Това ни накара да сме още по-съсредоточени, още по-подготвени. Това е нещо, което търся в играта. Тогава се чувствам по-жив, кара те да се чувстваш по-добър.”
Относно полуфиналния мач в Мелбърн срещу Рафа Надал, Григор коментира: „Може би това ми е един от най-дългите мачове, по-късно усетих, че е дълъг. По време на мача си съсредоточен, за мен беше един от най-интересните мачове, в които съм играл. Не бях изморен, въпреки че следващите дни, когато се отпуснеш и знаеш, че нямаш мачове, се отпускаш.”
„Може би спах 2 часа след това. Мачът го играх 20-30 пъти в главата си, говорих с родителите си, не можех да спя. Мислех какво съм можел да направя по-добре. Но колкото и да го мислех, се чувствах удовлетворен. Просто беше малък шанс на края.”
А дали усеща този двубой като победа? „И да, и не. За мен беше чудесно, че издрържах пет сета. Че след първия сет продължих да вярвам в себе си. Усетих, че заслужавам мача. А не, защото наистина загубих мача. В тениса има само един шампион. Няколко дни след това вече можех да помисля повече за плюсовете и минусите.”
„Дълго време отнема на един играч да започне да играе един много добър тенис и всеки един да започне да се плаши от него. В съблекалнята вече всеки те гледа по по-различен начин. Като влезеш в мача вече 20% от него е спечелен. Това са малки детайли.”
„Работа. Всеки има различен път. На всеки му отнема различно време. За мен целта беше физически да съм добре, да издържам всеки един мач. Второ, да опростя някои от ударите, които са. И третото е тактиката. Ти самият я определяш с треньора по начина, по който тренираш за даден мач.”
„Когато нямаш стабилен отбор, е много трудно да имаш постоянство. Не исках просто да имам треньор, а да намеря нещо стойностно. Да намеря правилния човек. Фитнес треньор винаги съм имал, това винаги ме е крепяло, Себастиан (Дюран) винаги е бил до мен, 7-8 години вече. Вече останалите неща, подходящият физиотерапевт, треньор, къде ще тренираш, всички тези неща оказват влияние.”
А какво е влиянието на новия му треньор Дани Валверду? „Няма магическа пръчица, и преди съм имал добри резултати с други треньори, но с Дани химията ни беше много добра от самото начало. Разбираме се добре, можем да говорим един език, което е добре. Но не трябва да се забравят и последните години, тренировките, фитнес, постоянството, което се е събрало от последните години.”
„Когато започнахме с него, всичко беше адски просто. Не сме се замисляли. Гледаме да си вършим програмата. Комуникация. Имаме период, в който искаме изобщо да не се чуваме, което е здравословно за една такава връзка.”
А относно Нина Венерстрьом, която е негова бивша агентка и го подкрепяше в Мелбърн, Димитров сподели: „Тя беше първата ми агентка, на 14 години започнах с нея. Оценявам приятелите и хората, които са били до мен независимо от това къде съм бил.”
Григор бе попитан и за отказа си да играе в предстоящите мачове за Купа Дейвис като обясни, че това е необходима жертва. „„Няма смисъл да съжалявам за неща, които вече са минали. Когато мога, искам да помогна на отбора. Но засега целите ми са съвсем различни. Искаме да направим нещо голямо и може би трябва да се направят нещо различно. Още имам български паспорт, нося герба на телефона си. Не знам какво друго трябва да показвам, прсото върша моята работа в момента. Имам приоритети, които са важни. Не е, че не съм достатъчно патриот.”
А дали да стигне №1 в света е целта пред него? „Това ми е една от целите. Във всеки турнир е важно постоянството. Турнир от Големия шлем винаги съм искал да спечеля, няколко пъти бях близо, така че продължавам в същия дух.”
„Само аз с действията си мога да го покажа. Много неща, когато започваш да узряваш на корта, започваш да оценяваш някои неща. Надявам се още дълги години да играя тенис. В момента оценявам много повече всяка победа и всяка загуба. Искам да дам максималния шанс на себе си, за да стигна докъдето искам.
Григор коментира и отношенията си с легендарния Роджър Федерер: „С него винаги сме поддържали връзка, дори и с нашия дует, който беше. Наистина го оцених като играч, може би после с