На прощаване: Косъма с голямо обещание към Славия

След 3 години в състава на Славия нападателят Ивайло Димитров направи следващата крачка – трансфер зад граница. Новото приключение за 29-годишния софиянец ще го отведе в Армения, където ще брани цветовете на Арарат Ереван. Самият той разкри колко високи са целите в новия му тим, където ще има и помощ от сънародник – бранителя Георги Пашов.
Без съмнение обаче завинаги Косъма, както всички наричат юношата на ЦСКА още от ранните му години, ще запази един скъп спомен от престоя си в Овча Купел. Сигурно не е толкова трудно да се досетим…
„Това е най-хубавият ми момент, най-хубавият ми спомен от престоя в Славия – спечелването на Купата на България. Надявам се един ден да се върна и отново да я вдигна”, коментира Димитров.
„Много чувства има в момента при мен. Има и малко тъга, че си тръгвам, защото оставям много приятели тук, една прекрасна съблекалня с невероятни момчета. Трябва да помисля и за бъдещето си, затова предприех тази крачка с трансфер в чужбина. Арарат проявявах интерес към мен още през миналия сезон, преди полуфиналите срещу Ботев Пловдив. През цялото време се интересуваха от мен и бяха най-настоятелни. Имах и други предложения, но за мен това беше крачката, която бе най-добра за моето бъдеще. Още повече, че там има и друг българин – Георги Пашов играе там. Той каза, че отборът е на доста добро ниво, организацията добра. Имат за цел шампионска титла и спечелване на Купата на Армения, а това се неща, които ми допадат. Надявам се да помогна за изпълняването на тези цели.”
„Много добре си спомням първия ми мач за Славия, навява хубави спомени у мен. Вкарах два гола срещу Локомотив Пловдив през 2015 година. Победихме 3:0 и беше уникално начало за мен.”
„От това, което гледам как тренират момчетата, от времето, което бяхме заедно, мога да кажа, че се развиват в положителна посока. Имаме – казвам „имаме”, защото все още се чувствам част от Славия – огромни шансове да продължим напред в Лига Европа, макар и Хайдук Сплит да е доста сериозен съперник. Ако покажем, че можем да играем като един, а ние сме го показвали, мисля, че нещата са розови. Нещо, което на мен, както и на много други хора прави впечатление, е, че сме изградени изцяло от българи, като изключим Тони (вратаря Антониос Стергиакис – б.р.), който е грък. Помагаме си постоянно на терена, в съблекалнята и извън тях, за да се развиваме и да постигаме добри резултати.”
„Непостоянството е една стара слабост на Славия, която гледаме вече толкова години. Аз лично си го обяснявам от непрекъснатото налагане на младите играчи, което е нещо много хубаво. Напълно нормално е да има един-два силни мача, а после да дойде спад. Това е заради младостта на играчите. Но на мен политиката на Славия изключително много ми харесва – че се дава шанс на български млади момчета.”
„От това, което свършихме в подготовката, и с оглед показаното в първите мачове ще се борим за оставане в първата шестица и, естествено, да защитим Купата на България.”
„Националния отбор на България? Всички знаят, че арменското първенство не е толкова силно, няма такъв интерес към него, но аз лично се надявам и искам отново един ден да бъда част от националния отбор. Ще направя всичко, каквото зависи от мен. Дано ми се получат нещата. Ако г-н Хубчев сметне, че бих бил полезен и мога да помогна с нещо, винаги съм готов да играя за България. Ето, че над Швеция постигнахме победа (3:2 – б.р.), каквото не помня кога за последно сме побеждавали този отбор. Дори тренировките са нещо съвсем различно в сравнение със случващото се на клубно ниво. Атмосферата и преживяването не мога да опиша с думи, нямам точните думи. Бих казал „невероятно”, „фантастично” и още куп такива неща за усещането да играеш пред пълни трибуни с националния отбор и да победиш, разбира се.”
„Абсолютно всички треньори, с които съм работил в Славия, са ми помогнали с каквото могат, за да се развия и да достигна настоящето си ниво. Всеки ми е давал някаква частица, за да се качвам нагоре по стъпалото. Треньорът е може би най-важната фигура, той обединява усилията на играчите, преценява кой е в най-добра форма, как да вземе най-доброто от всеки футболист, той е психолог. Определено искам да благодаря на един човек, който не е работил в Славия, но ми помага през цялото време. Запознах се с него в Добрич, а името му е Светослав Тодоров. Винаги ми е помагал и се надявам да продължи да го прави.”