Въглен вместо диамант

Двубоят между ЦСКА и Лудогорец в събота трябваше да бъде украшението на последния кръг в първенството и на края на редовния сезон. Вместо това обаче цяла седмица мачът бе нагнетяван от напрежение, далеч от футболната битка. Първо с търга за активите на фалиралото ЦСКА АД, който така и не се състоя, и цяло чудо е, че събитията на „Българска армия” не завършиха с нещастни инциденти. Логично е омразата към Кирил Домусчиев да се увеличава, особено когато пратеник на един от кандидатите за емблемата е синът на председателя на борда на директорите в Лудогорец. В същото време ужасно грозно е да използваш деца от школата за жив щит при събитията на „Армията”. Недопустимо е! Децата не трябва да са заложници в негласната битка между големи играчи. 
Самият сблъсък на футболния терен показа няколко неща. ЦСКА игра по-добре от Лудогорец, създаде достатъчно положения, но имаше проблеми със завършващия удар.
Голямата победа на Гриша Ганчев беше поведението на публиката, която въпреки всички провокации, дошли в не малка степен от собствените ръководители, създаде великолепна атмосфера по трибуните. Комплименти за „червените” фенове, че издържаха на най-грозния опит да бъде отприщен гневът им. Да рискуваш здравето на публика и официални лица, диктувайки на диктора, че двата гола на Лудогорец са били от засада, е ужасяващо. Нали някой не си мисли, че шпикерът сам е гледал повторенията и е действал на своя глава? 
Ако се върнем към случилото се на терена, то е повече от ясно. Лудогорец няма проблеми да играе и в най-враждебната атмосфера без напрежение. И да печели с класа без особен напън. Шампионите обаче нямат нужда от съдийска помощ, каквато получиха в събота вечер. Достатъчно класен отбор са да печелят и без допълнително рамо. Защото едва ли някой може да си спомни за съдийско решение в последните години което да е било в ущърб на разградчани. А подобни случаи само рушат авторитета на разградчани пред феновете на футбола у нас, въпреки безспорните успехи на домашна и най-вече на международна сцена. 
А конкуренцията не е лошо нещо. Казват, в общия случай води до по-високо качество.