Нова любов
Слънце да ми се усмихва
с всеки ден все повече.
И луната да прониква
право в моята душа.
Падна на сърцето ми
от небето дар.
И разтвори пак обятията ми,
отдавна затворени.
Момиче, извън ума си съм,
въпреки че настина не те познавам.
Трябва да съм се мотал във времето
чакайки момента, когато ще мога да ти се разкрия.
Любима, искам да знаеш... гледам как си отиваш...
гледам как ме отминаваш.
Викам те
със всички мои цели, с цялата си душа
не падам,
нуждая се от теб,
опованието в моята вяра,
моите сълзи и моите пътища се давят
не мога винаги да го показвам
но няма съмнение любов моя...
