bolg
Сведи глава прeдъ миналото, за да видишъ бѫдещето въ краката си:
https://www.facebook.com/NacionalnoProbuzdane
https://www.facebook.com/pages/Българският-национализъм-1919-1944/483492418335069
https://www.facebook.com/NacionalnoProbuzdane
https://www.facebook.com/pages/Българският-национализъм-1919-1944/483492418335069
/>
www.facebook.com/CarstvoBulgaria
Ний идемъ!
"Единъ строгъ воененъ режимъ, не само за Поморавия, но и за цѣла Македония и непремѣнно и за Македония, и то най-малко за 20 години-ето единствения пѫть, по който трѣбва да вървимъ. Може би такъвъ режимъ нѣма да бѫде симпатиченъ на разни наши лѣвичари партизани, но за туй пъкъ непокваренитѣ синове на нашата татковина ще го защищаватъ съ всички срѣдства и на всѣка цена. Всѣкакви фаворизации и партизанщини трѣбва да изчезнатъ, защото се полагатъ основитѣ на Велика България!"
(изъ докладъ на Димитъръ Гаджановъ отъ "Научна експедиция въ Македония и Поморавието-1916г.", С., 1993г., стр.279)
Изъ "Вѣрую на Ратници за напредъка на българщината"-София, 1937г.:
"Отъ сега още тѣ дѣлятъ народа на части, които се готвятъ да хвърлятъ една срещу друга. И намѣсто солидарность, ще настѫпи междуособица. Начело на борбитѣ ще излѣзе пакъ най-недостойната пасмина, която ще увлича наивнитѣ, а най-честнитѣ ни хора, отвратени отъ подобна общественость, ще останатъ и за напредъ политически бездейни до като сградата на България рухне най-сетне върху главитѣ имъ и озлочести и тѣхното потомство.
А цѣлата тази пасмина, която руши, е тъй малобройна. Тя не брои повече от десетина хиляди души въ цѣлата страна, но е дейна, организирана отъ силата на злото и е ефикасна само за туй, че другите не мърдатъ."
"Нека не оставимъ онѣзи, които сѫ го само дѣлили и грабили (българския народъ), да яхнатъ наново страната. Тѣ мамятъ само съ народовластническа упойка, но приематъ пари отъ чужбина, защищаватъ шпиони и спекуланти предъ сѫдилищата, охранватъ се отъ голѣми предприятия и се мѫчатъ да ни втълпятъ безсрамно, че сме малъкъ, слабъ и нищожен народъ (това вече е реалность днесъ), та да не се чудимъ утре, че нищо нѣма да вършатъ."
"Ако поне една отъ бившитѣ политически партии бѣше нѣщо, което съ общо съдействие би развило сили да изведе Българската държава на здравъ пѫть, ние не бихме дали знакъ на тревога. Но политическитѣ и така нареченитѣ движения бѣха изградени върху безплодна основа и затова по-нататъшната борба върху тази основа ще продължава само да доразкѫсва народа и да руши Държавата.
Ние сме противъ партийната система, защото е отмината отъ живота и защото представя всѫщность народовластническа упойка за народа, задъ която се криятъ безброй своеволни и безотговорни диктатори и диктаторчета съ лична користь, временно угодничество на тълпата и безъ грижа за бѫдащето на нацията. Тази система, дори когато е скрита задъ водачи, руши държавата и не отговаря на българската самобитность."
Изъ "Къмъ социалната правда":
"Интернационализмътъ и националния идеалъ:
Нацията, която представя човѣшка общность, свързана както по произходъ, традиция, езикъ и обща сѫдба, така и чрeзъ общъ националенъ духъ, представя за интернационализма нѣщо незначително, чийто контури и форми трѣбва да бѫдатъ затрити.
Националната държава, която изразява жизненитѣ тенденции на нацията и чието сѫществувание е меродавно условие за нейното усъвършенствуване, представя за интернационализма омразна прѣчка, която той цели да обезличи.
Интернационализмътъ става най-нападателенъ, когато усѣти да се работи за национално възпитание. Кѫдето е властенъ, той е безпощаденъ къмъ носителитѣ на националната идея, а кѫдето не е властенъ, той използува всички срѣдства на диалектиката, за да доказва правотата на твърденията си и за да показва, че противницитѣ му сѫ користни или най-малко изостанали и некултурни. Представителитѣ му сѫ готови всѣки моментъ да заповтарятъ напримѣръ, че нѣмало чисти нации, че германцитѣ нѣмали общъ произходъ, че френцитѣ не били чисти отъ расово гледище, че българитѣ били смѣсица и пр. и пр., отъ което излизало, че идеята за национално сѫществувание била изъ основа фалшива и че следователно, ако възпитанието на новитѣ поколѣния се нагласѣло на интернационална основа, човѣчеството щѣло да се насочи къмъ по-висшъ идеалъ и по-голѣми постижения. Съ това тѣ искатъ да убедятъ, че идеята за национално сѫществувание и организиране на човѣчеството би имала известно право на сѫществувание, само ако нациитѣ биха били идеално чисти отъ генетическо гледище, но тъй като това не било така, то и самата въпросна идея била безпредметна. Твърдение, което може да бѫде резултатъ или на незнание, или на користь и фанатизъмъ.
Нациитѣ сѫ биологично предостатъчно обособени. Достатъчно е да се помисли напримѣръ, за италиянци, германци, унгарци, българи и пр., за да възникнатъ въ мигъ характернитѣ имъ особености и различия. Достатъчно е да види човѣкъ по една войскова часть отъ тѣзи нации, за да остане удивенъ отъ тѣлесната имъ разлика. Достатъчно е да се сравнятъ постиженията на сѫщитѣ нации въ областьта на науката и изкуствата, за да станатъ веднага ясни интелектуалнитѣ имъ особености. А, ако се сравнятъ темпераментътъ имъ и социалнитѣ имъ заложби, ще изпѫкнатъ други не по-малко важни характерни особености.
Безспоренъ и дори очевиденъ фактъ е, че нациитѣ иматъ ясно очертани характерни особености и различна склонность за усъвършенствуване въ една или друга посока и че максималнитѣ културни постижения на отдѣлни нации се намиратъ въ различни области на човѣшкото творчество. Всѣкиму е известно напримѣръ, че италиянцитѣ се отличаватъ съ особени дарби въ областьта на изкуствата, че френцитѣ сѫ интелектуално и социално финъ народъ, че нѣмцитѣ се отличаватъ съ интелектуална дълбочина и организаторски талантъ и т.н. и т.н.
Смисълътъ на историята се състои въ прогресивното усъвършенствуване постиженията на човѣчеството, а тѣ се състоятъ отъ максималнитѣ постижения на отдѣлнитѣ нации. Ако нѣкоя сила смѣсеше италиянци, френци, германци, унгарци и пр., щѣше непремѣнно да произлѣзе нѣщо срѣдно и безъ изключителни дарби. Биологически примѣри за противното и то съ изключения, нѣматъ тукъ мѣсто, защото въ случая трѣбва да се мисли статистически, като се има предвидъ срѣдното равнище. Ако споменатитѣ нации се поставеха въ еднообразни условия на възпитание и образование, безъ да се държи смѣтка за тѣхнитѣ особености, то нѣма съмнение, че тѣ не ще развиятъ до край онези способности, съ които сѫ надарени. Националниятъ принципъ на сѫществуване е най-целесъобразенъ за прогреса на общочовѣшката култура, защото националната държава, която изразява жизненитѣ стремежи на нацията, представя онази организационна съвокупность, която осигурява най-добре усъвършенствуването на тази нация, съ огледъ на нейнитѣ характерни особености.
Националниятъ принципъ на сѫществуване нѣма нищо общо съ междудържавното хищничество. Ако всѣка нация усъвършенствува себе си и като се урежда справедливо отвѫтре, не вреди на другитѣ нации вънъ, човѣчеството би напредвало безупрѣчно къмъ максималното си възможно съвършенство." Утопия!" -биха могли да отвърнатъ интернационалиститѣ. Утопия, но до колко е утопия всѣки идеалъ, който изхожда отъ емпиричната действителность. А не е ли истинска утопия идеята за интернационално организиране на човѣчеството, която не държи смѣтка нито за биологични, нито за духовни фактори?... Водачитѣ на интернационализма, доколкото не сѫ заблудени, спекулиратъ съ мѫката на социално потиснатитѣ хора, като правятъ кариера съ идеи така, както хищни капиталисти спекулиратъ съ сѫщитѣ потиснати, като правятъ кариера съ паритѣ, които притежаватъ.
Интернационално възпитание на младежьта искатъ онѣзи. Фактъ е, че едни сѫ се родили германци, други италиянци, трети българи и т.н. Тогава, щомъ смисълътъ на историята се състои въ прогресивно усъвършенствуване на постиженията на човѣчеството и щомъ като отдѣлнитѣ нации носятъ различни заложби за усъвършенствуване въ една или друга посока, то явно е, че германецътъ може да стане по-сигурно и по-лесно на по-висшъ човѣкъ, само чрeзъ такова възпитание, което подхожда на националната му особеность, а италиянецътъ и българинътъ чрeзъ възпитание, което подхожда на тѣхнитѣ особености. Всѣка нация е оградена въ възможноститѣ си да се усъвършенствува съ граници отъ наследственитѣ си качества. Вънъ отъ тѣхъ тя не може да излѣзе.
Обезличителниятъ интернационализъмъ би могълъ да възрази, че природата трѣбва да бѫде превъзмогната и че човѣшкиятъ духъ трѣбва да бѫде освободенъ отъ биологичната си обвързаность. ЕТО УТОПИИ, КОИТО СѪ ПОДВЕЛИ И ПОДВЕЖДАТЪ НЕПРОНИЦАТЕЛНИ ХОРА И ОБЩЕСТВА ДА ЗАПОЧНАТЪ БОРБА СЪ ПРИЗРАЦИ.
Малцина съзнаватъ, че притегателната сила на интернационализма се дължи главно на привидната абсолютность на неговия идеалъ, който, обаче, може да привлича или непроницателни, или измѫчени хора. Младостьта е особено склонна да се стреми къмъ по-отвлѣчени, отколкото къмъ по-близки идеали.
Идеалътъ е самъ за себе си праздна форма, докато не се изпълни съ трайни конкретни постижения. Човѣшкитѣ идеали сѫ толкова основателни, доколкото сѫ изразъ на жизнени стремежи и доколкото отговарятъ на действителнитѣ възможности. И тъй като възпитанието цeли да създаде хора, които да превръщатъ идеала въ конкретна действителность, то нѣма съмнение, че може истински и полезно да се възпитава не съ отвлѣчени и привидни, а съ ясни и основателни идеали. Само тѣ водятъ къмъ трайни постижения и къмъ активность.
Материалътъ, съ който възпитателната система има да борави е специфиченъ, притежава свои особености и естествено е че този материалъ се поддава само на съответно за него усъвършенствуване и то не по чужди, а по свои образци и идеали.
За осѫществяването на идеалитѣ трѣбва да се работи, а това може да стане само, когато се работи за усъвършенствуване на хората съ огледъ на природнитѣ имъ особености, тоесть чрeзъ НАЦИОНАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ.
Нѣма съмнение, че има една система, която е по-подходяща за усъвършенствуване на българина, отколкото на гърка. Къмъ национално възпитание се стремимъ ние, като се боримъ срещу привидния идеализъмъ на обезличителния интернационализъмъ..."
"За робуването на праздни думи:
Думата е наистина нѣщо, на което човѣкъ може неусѣтно да стане робъ. И, ако той самъ не си даде смѣтка за това или пъкъ, ако този, който говори съ него не е наясно върху неговото робуване на нѣкои думи, то всички усилия за взаимно разбиране ще отидатъ напраздно. Нека вземемъ за примѣръ думитѣ: РЕПУБЛИКА, ДЕМОКРАЦИЯ и КЛАСА:
Републиката е втълпена въ съзнанието на голѣма часть отъ нашата интелигенция и то още отъ училището, като нѣщо напредничаво и свободолюбиво. Древнитѣ гръцки и римски републики се сочатъ като доказателство за това твърдение. Въ сѫщность то е лъжлива агитация. Древнитѣ републики сѫ познавали робството и въ тѣхъ човѣци сѫ били продавани по-евтино отколкото млади и здрави магарета...
Сѫщата пропаганда е втълпила на мнозина, че демокрацията била трайната форма на управление, а други режими я само прекѫсвали за кратко време. И за това твърдение се сочатъ примѣри отъ Древна Гърция и отъ Римъ. Тѣзи неистини сѫ имали голѣмъ успѣхъ и широко разпространение, защото болшинството отъ хората не познава историята. Но всѣки добъръ познавачъ на историята знае, че най-характерно за борбитѣ на Древна Гърция и Римъ е това, че народътъ е билъ винаги за царската власть. Защото тя, дори и по тактически съображения, се е стремѣла да услужи на болшинството на народа. При това царската власть е трѣбвало да ограничава ламтежитѣ на аристокрацията, която отъ своя страна се е борила винаги срещу царската власть, за да запази прекаленитѣ си права. Та аристокрацията е била по свое разбиране републиканска. А древнитѣ гръцки и римски републики сѫ били въ сѫщность консервативни и олигархични. Това трѣбва да се знае отъ всѣки интелигентенъ човѣкъ.
Ами твърдението, че демокрацията била трайната и вѣчната форма на управление? Нѣма съмнение, че древностьта не познава демокрацията въ днешния смисълъ на думата. Достатъчно е само да се припомнятъ борбитѣ на Древна Гърция откъмъ VII-то столѣтие пр.Хр. и да се споменатъ имената на Солонъ, Пизистратъ, Пизистратиди и Перикълъ. Сѫщото е било и въ Древния Римъ. Древната царска власть е била въ него съборена, но за най-голѣмо съжаление на народа. Защото аристократичниятъ сенатъ на републиката е правелъ всичко, за да не се издигнатъ народни водачи. Тази република е предвиждала съ законъ временни диктатори, освободени отъ всѣкаква отговорность. Но и тази "демокрация" се оказала прекалена и Римъ преминалъ презъ тежки борби за властьта, които замѣнили сенаторската аристократична република съ императорската власть.
Ясно е, че историята, отъ древностьта до V-ия вѣкъ сл.Хр., не познава демокрация, а е признавала робство, продаване на хора, гребане съ весла въ галери, гладиаторство и други подобни нѣща, отъ чиито видъ само днешнитѣ "демократи" биха припаднали. Ами нали презъ цѣлото Срѣдновѣковие, значи отъ V-и до XV-и вѣкъ, владѣе феодализмътъ. За каква демокрация може да става дума презъ това време? Ами следъ XV-ия вѣкъ английската история съ борбитѣ на Кромуелъ и нататъкъ, както и историята на Франция съ Лудвицитѣ XIII, XIV, XV и пр., подъ знака на демокрацията ли минаватъ? Значи отъ Античностьта до Френската революция не може и дума да става за демокрация. Ами отъ Френската революция отъ 1789 г. до "9-ти термидоръ" 1794 г., когато падна Робеспиеръ, демокрация ли сѫществуваше? Следъ това пъкъ иде епохата на Наполеонъ, подиръ нея следва революцията отъ 1848 г., тогава идва на 2 декемврий 1851 г. превратътъ и възцаряването на Наполеонъ III, подиръ това пъкъ следва войната отъ 1871 г. и установяването на последната френска република. Кѫде е имало тогава демокрация отъ древностьта, та до края на XIX-и вѣкъ? Нѣкаква капиталистично-полицейско-буржоазна демокрация започва въ Франция тогава и трае до началото на войната (Първата свѣтовна война). Доколко по това време въ Русия, Германия, Италия, Англия, Испания и другаде е сѫществувала демокрацията може всѣки самъ да си отговори. А демокрацията на следвоенното време (следъ Първата свѣтовна война), напримѣръ въ Русия, Италия, Германия, Полша, Унгария, Австрия, Испания, Португалия, Америка и пр. е всѣкиму известна.
Това кратко съпоставяне на думитѣ република и демокрация съ действителностьта е много поучително. Всѣки самъ може да го извърши още по-подробно и колкото пó се углѫбява, толкова по-ясно ще му става, че интернационалистичната пропаганда е облѣкла съ тѣзи думи идеални нѣща и че тя е успѣла да втълпи на мнозина, че тѣзи идеални нѣща сѫ наистина сѫществували въ миналото. Много и много хора сѫ приели вече като аксиома формулата, че демокрацията е "вѣчната и трайната" форма на държавно управление, а въ сѫщность и съ свѣщь да я дирите изъ историята, не ще я намѣрите. За да схванете отъ кѫде иде тази заблуда, наблюдавайте кой я разпространява и се попитайте тогава, кому служи той и коя е истинската му цель?"
"Работникътъ, физически или умственъ, участвувалъ съ труда си и билъ пролетарий. Той принадлежалъ къмъ класата на пролетарията. Нека си зададемъ нѣколко въпроси. Киноартиститѣ, които участвуватъ само съ труда си и получаватъ милиони, пролетарии ли сѫ? Голѣмитѣ скулптори, художници, писатели, лѣкари, адвокати, изобретатели, които участвуватъ съ труда си, пролетарии ли сѫ? Болшевишкитѣ маршали, дипломати, високи сановници и ягодовци пролетарии ли сѫ? Ами нашитѣ пребогати социалдемократи пролетарии ли сѫ? Ами онѣзи истински богати нашенски комунисти пролетарии ли сѫ? Онѣзи наши селски стопани, които успѣватъ да свържатъ двата края, пролетарии ли сѫ или буржоа? Ами богато платениятъ марксически агентъ какъвъ е?
Дори най-учениятъ марксистъ не ще отговори убедително на тѣзи въпроси. Той ще убеди само онзи, който безкритично се прекланя съ страхопочитание предъ дебелитѣ томове съ усукано съдържание.
И все пакъ думата "класа" се е набила дотолкова въ главитѣ на нѣкои хора, че дори нѣкои самонабедени "фашисти", както и други немарксически водачи приказватъ, че щѣли да помиряватъ интереситѣ на "класитѣ". Ето колко тъмно и неясно е понятието "класа", но думата "класа" се употрѣбява на лѣво и на дѣсно и мѫти главитѣ на хората. ПРИМѢРИТѢ СЪ ДУМИТѢ "РЕПУБЛИКА", "ДЕМОКРАЦИЯ" И "КЛАСА" СѪ ЯСНИ. КЪМЪ МѪТНО МИСЛЕНЕ, КЪМЪ СОЦИАЛНА СЛѢПОТА, КЪМЪ ПОГРѢШНО НАСОЧВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА И КЪМЪ ВРЕДЕНЪ ЖИВОТЪ ВОДИ РОБУВАНЕТО НА ДУМИ, ЗАДЪ КОИТО ВЪ ГЛАВАТА СЕ МЕРЖЕЛѢЕ НѢКОЯ ВТЪЛПЕНА НЕИСТИНА ИЛИ НѢЩО НЕДОРАЗБРАНО."
"За социалната правда:
За стръвната пропаганда на марксизма и на демокрацията е нуженъ най-идеалниятъ, най-възвишениятъ, макаръ и непостижимъ лозунгъ. Защото човѣкътъ носи склонностьта да се увлича отъ абсолютни идеали. Но такава пропаганда е винаги неискрена."
"БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ Е ЕТНИЧЕСКА, ДУХОВНА, СТОПАНСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ЦѢЛОСТЬ, КОЯТО ИМА СВОЙ ЖИВОТЪ И СВОЕ ПРЕДОПРЕДѢЛЕНИЕ. ТЯ НЕ СЕ ДѢЛИ НА КЛАСИ. Къмъ българското работничество спадатъ всички български граждани, които се трудятъ и работятъ за материалното и духовното благосъстояние на нацията.
Извънъ българското работничество оставатъ главно три категории хора:
Първата се състои отъ спекулантитѣ, които по най-различни пѫтища и подъ най-различни образи ограбватъ труда на българския работникъ и изсмукватъ благата на нацията.
Втората се състои отъ демагозитѣ, начело съ партизанитѣ (привърженицитѣ на различнитѣ партии), които подмамватъ българското работничество съ политическа и социална лъжа, съ цель да заграбятъ обществени блага и съзнателно или несъзнателно увеличаватъ социалната неправда и рушатъ държавата.
Третата категория сѫ бездѣлницитѣ, начело съ пършивия хайлайфъ, които мародерствуватъ всрѣдъ социалната неправда и рушатъ морала и благосъстоянието на нацията.
Социалната неправда произлиза отъ това, че политическата система дава възможность на тѣзи три категории вредители: на спекулантитѣ, на демагозитѣ и бездѣлницитѣ, да ограбватъ часть отъ труда на работничеството и да изсмукватъ благата на нацията, като развалятъ и реда въ държавата.
Кой е спекулантъ? Спекулантъ е този банкеръ, който не се задоволява съ припадащето му се право, а чрeзъ кредитa скубе предприятията и производството. Спекулантътъ е онзи индустриялецъ, който ощетява държавата чрeзъ наложени отъ него закони и не заплаща справедливо труда на работницитѣ. Спекулантътъ е онзи търговецъ на едро, който съ машинации налага прекалени цени и поставя въ робство дребната търговия, на която прѣчи дори да се кооперира за общи доставки. Спекулантски гнѣзда сѫ онeзи акционерни дружества, които сѫ образувани съ цель да използуватъ акционерната форма, за да укриватъ капитала и печалбитѣ си и за да избѣгватъ обществената отговорность. Спекулантски гнѣзда сѫ и онeзи кооперативни предприятия, които задъ напредничави социални форми изсмукватъ хищно национални блага. Спекулантъ съ морала и реда е укривательтъ на данъкъ изобщо, който си присвоява национални блага. Спекулантъ съ държавната власть е онзи държавенъ служитель, който отъ лична користь уврежда и продава интереситѣ на нацията. Спекулантски изцѣло е онзи инородски колониаленъ капиталъ, който се всмуква все повече като хидра въ снагата на българската нация.
Демагозитѣ, втората категория врагове на българското общество сѫ въ съюзъ съ първата категория. Чрезъ партии и партизанство демагозитѣ се стремятъ да грабнатъ властьта и съ чужда пита поменъ да правятъ. Тѣ грабятъ държавни срѣдства, объркватъ държавата и предаватъ националнитѣ блага на колониалния капиталъ и на нашенската спекула. Затова тѣ се поддържатъ взаимно. ВСИЧКИ ПАРТИЙНИ ЩАБОВЕ СЕ КРЕДИТИРАТЪ ОТЪ СПЕКУЛАНТСКИ ГРУПИ.
Бездѣлницитѣ, начело съ пършивия хайлайфъ, които рушатъ морала всрѣдъ българитѣ, произлизатъ главно отъ спекулантитѣ и отъ демагозитѣ и служатъ пакъ на тѣхъ."
И все пакъ, отново и отново: "Ний идемъ!"
(1 декемврий 1942 г.)
Ний идемъ съ пълна вѣра въ водача
ний идемъ и носиме правото съ насъ
и всѣки отъ насъ е съ ясна задача;
ний идемъ. Тежко ви въ последния часъ.
Ний идемъ, защото часътъ е настѫпилъ,
защото ни чакатъ отъ всички страни,
и всѣки отъ насъ е на поста застаналъ,
и всѣки е съ яки, желѣзни гърди.
Ний идемъ - не искаме вечъ да търпиме
злочестия, скърби, печали, тѫги,
и всѣки отъ насъ съсъ девиза е тръгналъ:
"Да мрешъ и да жертвувашъ готовъ ти бѫди!"
И много сме ние, що носимъ въ душитѣ
мечтата за сетенъ, решителенъ бой.
Пазете се, силни сме - не ще вий сломите
ни нашата воля, ни бойниятъ строй.
Не плашим се ние отъ ваштѣ заплахи,
видѣхме ви - подли сте, слаби и зли!
Ний идемъ съ мечтата отъ роднитѣ стрѣхи
да сринеме грозни и тежки беди.
Ний идемъ! Ликувай измѫченъ, народе!
Ний носимъ ти свѣтли и радостни дни,
вечъ близъкъ деньтъ е, отъ кой ще пребѫде
мечтата на нашитѣ славни дѣди.
Ний идемъ и пълни сме съ вѣра въ него,
ний идемъ и носиме правото съ насъ;
избрахме го с вѣра, ще мреме за него.
Ний идемъ - тежко ви въ последния часъ.
(сп. "Проглед", №19, 1 декември 1942 г., с. 6 (В: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 731-732))
НИЙ ИДЕМЪ!
www.facebook.com/CarstvoBulgaria
Ний идемъ!
"Единъ строгъ воененъ режимъ, не само за Поморавия, но и за цѣла Македония и непремѣнно и за Македония, и то най-малко за 20 години-ето единствения пѫть, по който трѣбва да вървимъ. Може би такъвъ режимъ нѣма да бѫде симпатиченъ на разни наши лѣвичари партизани, но за туй пъкъ непокваренитѣ синове на нашата татковина ще го защищаватъ съ всички срѣдства и на всѣка цена. Всѣкакви фаворизации и партизанщини трѣбва да изчезнатъ, защото се полагатъ основитѣ на Велика България!"
(изъ докладъ на Димитъръ Гаджановъ отъ "Научна експедиция въ Македония и Поморавието-1916г.", С., 1993г., стр.279)
Изъ "Вѣрую на Ратници за напредъка на българщината"-София, 1937г.:
"Отъ сега още тѣ дѣлятъ народа на части, които се готвятъ да хвърлятъ една срещу друга. И намѣсто солидарность, ще настѫпи междуособица. Начело на борбитѣ ще излѣзе пакъ най-недостойната пасмина, която ще увлича наивнитѣ, а най-честнитѣ ни хора, отвратени отъ подобна общественость, ще останатъ и за напредъ политически бездейни до като сградата на България рухне най-сетне върху главитѣ имъ и озлочести и тѣхното потомство.
А цѣлата тази пасмина, която руши, е тъй малобройна. Тя не брои повече от десетина хиляди души въ цѣлата страна, но е дейна, организирана отъ силата на злото и е ефикасна само за туй, че другите не мърдатъ."
"Нека не оставимъ онѣзи, които сѫ го само дѣлили и грабили (българския народъ), да яхнатъ наново страната. Тѣ мамятъ само съ народовластническа упойка, но приематъ пари отъ чужбина, защищаватъ шпиони и спекуланти предъ сѫдилищата, охранватъ се отъ голѣми предприятия и се мѫчатъ да ни втълпятъ безсрамно, че сме малъкъ, слабъ и нищожен народъ (това вече е реалность днесъ), та да не се чудимъ утре, че нищо нѣма да вършатъ."
"Ако поне една отъ бившитѣ политически партии бѣше нѣщо, което съ общо съдействие би развило сили да изведе Българската държава на здравъ пѫть, ние не бихме дали знакъ на тревога. Но политическитѣ и така нареченитѣ движения бѣха изградени върху безплодна основа и затова по-нататъшната борба върху тази основа ще продължава само да доразкѫсва народа и да руши Държавата.
Ние сме противъ партийната система, защото е отмината отъ живота и защото представя всѫщность народовластническа упойка за народа, задъ която се криятъ безброй своеволни и безотговорни диктатори и диктаторчета съ лична користь, временно угодничество на тълпата и безъ грижа за бѫдащето на нацията. Тази система, дори когато е скрита задъ водачи, руши държавата и не отговаря на българската самобитность."
Изъ "Къмъ социалната правда":
"Интернационализмътъ и националния идеалъ:
Нацията, която представя човѣшка общность, свързана както по произходъ, традиция, езикъ и обща сѫдба, така и чрeзъ общъ националенъ духъ, представя за интернационализма нѣщо незначително, чийто контури и форми трѣбва да бѫдатъ затрити.
Националната държава, която изразява жизненитѣ тенденции на нацията и чието сѫществувание е меродавно условие за нейното усъвършенствуване, представя за интернационализма омразна прѣчка, която той цели да обезличи.
Интернационализмътъ става най-нападателенъ, когато усѣти да се работи за национално възпитание. Кѫдето е властенъ, той е безпощаденъ къмъ носителитѣ на националната идея, а кѫдето не е властенъ, той използува всички срѣдства на диалектиката, за да доказва правотата на твърденията си и за да показва, че противницитѣ му сѫ користни или най-малко изостанали и некултурни. Представителитѣ му сѫ готови всѣки моментъ да заповтарятъ напримѣръ, че нѣмало чисти нации, че германцитѣ нѣмали общъ произходъ, че френцитѣ не били чисти отъ расово гледище, че българитѣ били смѣсица и пр. и пр., отъ което излизало, че идеята за национално сѫществувание била изъ основа фалшива и че следователно, ако възпитанието на новитѣ поколѣния се нагласѣло на интернационална основа, човѣчеството щѣло да се насочи къмъ по-висшъ идеалъ и по-голѣми постижения. Съ това тѣ искатъ да убедятъ, че идеята за национално сѫществувание и организиране на човѣчеството би имала известно право на сѫществувание, само ако нациитѣ биха били идеално чисти отъ генетическо гледище, но тъй като това не било така, то и самата въпросна идея била безпредметна. Твърдение, което може да бѫде резултатъ или на незнание, или на користь и фанатизъмъ.
Нациитѣ сѫ биологично предостатъчно обособени. Достатъчно е да се помисли напримѣръ, за италиянци, германци, унгарци, българи и пр., за да възникнатъ въ мигъ характернитѣ имъ особености и различия. Достатъчно е да види човѣкъ по една войскова часть отъ тѣзи нации, за да остане удивенъ отъ тѣлесната имъ разлика. Достатъчно е да се сравнятъ постиженията на сѫщитѣ нации въ областьта на науката и изкуствата, за да станатъ веднага ясни интелектуалнитѣ имъ особености. А, ако се сравнятъ темпераментътъ имъ и социалнитѣ имъ заложби, ще изпѫкнатъ други не по-малко важни характерни особености.
Безспоренъ и дори очевиденъ фактъ е, че нациитѣ иматъ ясно очертани характерни особености и различна склонность за усъвършенствуване въ една или друга посока и че максималнитѣ културни постижения на отдѣлни нации се намиратъ въ различни области на човѣшкото творчество. Всѣкиму е известно напримѣръ, че италиянцитѣ се отличаватъ съ особени дарби въ областьта на изкуствата, че френцитѣ сѫ интелектуално и социално финъ народъ, че нѣмцитѣ се отличаватъ съ интелектуална дълбочина и организаторски талантъ и т.н. и т.н.
Смисълътъ на историята се състои въ прогресивното усъвършенствуване постиженията на човѣчеството, а тѣ се състоятъ отъ максималнитѣ постижения на отдѣлнитѣ нации. Ако нѣкоя сила смѣсеше италиянци, френци, германци, унгарци и пр., щѣше непремѣнно да произлѣзе нѣщо срѣдно и безъ изключителни дарби. Биологически примѣри за противното и то съ изключения, нѣматъ тукъ мѣсто, защото въ случая трѣбва да се мисли статистически, като се има предвидъ срѣдното равнище. Ако споменатитѣ нации се поставеха въ еднообразни условия на възпитание и образование, безъ да се държи смѣтка за тѣхнитѣ особености, то нѣма съмнение, че тѣ не ще развиятъ до край онези способности, съ които сѫ надарени. Националниятъ принципъ на сѫществуване е най-целесъобразенъ за прогреса на общочовѣшката култура, защото националната държава, която изразява жизненитѣ стремежи на нацията, представя онази организационна съвокупность, която осигурява най-добре усъвършенствуването на тази нация, съ огледъ на нейнитѣ характерни особености.
Националниятъ принципъ на сѫществуване нѣма нищо общо съ междудържавното хищничество. Ако всѣка нация усъвършенствува себе си и като се урежда справедливо отвѫтре, не вреди на другитѣ нации вънъ, човѣчеството би напредвало безупрѣчно къмъ максималното си възможно съвършенство." Утопия!" -биха могли да отвърнатъ интернационалиститѣ. Утопия, но до колко е утопия всѣки идеалъ, който изхожда отъ емпиричната действителность. А не е ли истинска утопия идеята за интернационално организиране на човѣчеството, която не държи смѣтка нито за биологични, нито за духовни фактори?... Водачитѣ на интернационализма, доколкото не сѫ заблудени, спекулиратъ съ мѫката на социално потиснатитѣ хора, като правятъ кариера съ идеи така, както хищни капиталисти спекулиратъ съ сѫщитѣ потиснати, като правятъ кариера съ паритѣ, които притежаватъ.
Интернационално възпитание на младежьта искатъ онѣзи. Фактъ е, че едни сѫ се родили германци, други италиянци, трети българи и т.н. Тогава, щомъ смисълътъ на историята се състои въ прогресивно усъвършенствуване на постиженията на човѣчеството и щомъ като отдѣлнитѣ нации носятъ различни заложби за усъвършенствуване въ една или друга посока, то явно е, че германецътъ може да стане по-сигурно и по-лесно на по-висшъ човѣкъ, само чрeзъ такова възпитание, което подхожда на националната му особеность, а италиянецътъ и българинътъ чрeзъ възпитание, което подхожда на тѣхнитѣ особености. Всѣка нация е оградена въ възможноститѣ си да се усъвършенствува съ граници отъ наследственитѣ си качества. Вънъ отъ тѣхъ тя не може да излѣзе.
Обезличителниятъ интернационализъмъ би могълъ да възрази, че природата трѣбва да бѫде превъзмогната и че човѣшкиятъ духъ трѣбва да бѫде освободенъ отъ биологичната си обвързаность. ЕТО УТОПИИ, КОИТО СѪ ПОДВЕЛИ И ПОДВЕЖДАТЪ НЕПРОНИЦАТЕЛНИ ХОРА И ОБЩЕСТВА ДА ЗАПОЧНАТЪ БОРБА СЪ ПРИЗРАЦИ.
Малцина съзнаватъ, че притегателната сила на интернационализма се дължи главно на привидната абсолютность на неговия идеалъ, който, обаче, може да привлича или непроницателни, или измѫчени хора. Младостьта е особено склонна да се стреми къмъ по-отвлѣчени, отколкото къмъ по-близки идеали.
Идеалътъ е самъ за себе си праздна форма, докато не се изпълни съ трайни конкретни постижения. Човѣшкитѣ идеали сѫ толкова основателни, доколкото сѫ изразъ на жизнени стремежи и доколкото отговарятъ на действителнитѣ възможности. И тъй като възпитанието цeли да създаде хора, които да превръщатъ идеала въ конкретна действителность, то нѣма съмнение, че може истински и полезно да се възпитава не съ отвлѣчени и привидни, а съ ясни и основателни идеали. Само тѣ водятъ къмъ трайни постижения и къмъ активность.
Материалътъ, съ който възпитателната система има да борави е специфиченъ, притежава свои особености и естествено е че този материалъ се поддава само на съответно за него усъвършенствуване и то не по чужди, а по свои образци и идеали.
За осѫществяването на идеалитѣ трѣбва да се работи, а това може да стане само, когато се работи за усъвършенствуване на хората съ огледъ на природнитѣ имъ особености, тоесть чрeзъ НАЦИОНАЛНО ВЪЗПИТАНИЕ.
Нѣма съмнение, че има една система, която е по-подходяща за усъвършенствуване на българина, отколкото на гърка. Къмъ национално възпитание се стремимъ ние, като се боримъ срещу привидния идеализъмъ на обезличителния интернационализъмъ..."
"За робуването на праздни думи:
Думата е наистина нѣщо, на което човѣкъ може неусѣтно да стане робъ. И, ако той самъ не си даде смѣтка за това или пъкъ, ако този, който говори съ него не е наясно върху неговото робуване на нѣкои думи, то всички усилия за взаимно разбиране ще отидатъ напраздно. Нека вземемъ за примѣръ думитѣ: РЕПУБЛИКА, ДЕМОКРАЦИЯ и КЛАСА:
Републиката е втълпена въ съзнанието на голѣма часть отъ нашата интелигенция и то още отъ училището, като нѣщо напредничаво и свободолюбиво. Древнитѣ гръцки и римски републики се сочатъ като доказателство за това твърдение. Въ сѫщность то е лъжлива агитация. Древнитѣ републики сѫ познавали робството и въ тѣхъ човѣци сѫ били продавани по-евтино отколкото млади и здрави магарета...
Сѫщата пропаганда е втълпила на мнозина, че демокрацията била трайната форма на управление, а други режими я само прекѫсвали за кратко време. И за това твърдение се сочатъ примѣри отъ Древна Гърция и отъ Римъ. Тѣзи неистини сѫ имали голѣмъ успѣхъ и широко разпространение, защото болшинството отъ хората не познава историята. Но всѣки добъръ познавачъ на историята знае, че най-характерно за борбитѣ на Древна Гърция и Римъ е това, че народътъ е билъ винаги за царската власть. Защото тя, дори и по тактически съображения, се е стремѣла да услужи на болшинството на народа. При това царската власть е трѣбвало да ограничава ламтежитѣ на аристокрацията, която отъ своя страна се е борила винаги срещу царската власть, за да запази прекаленитѣ си права. Та аристокрацията е била по свое разбиране републиканска. А древнитѣ гръцки и римски републики сѫ били въ сѫщность консервативни и олигархични. Това трѣбва да се знае отъ всѣки интелигентенъ човѣкъ.
Ами твърдението, че демокрацията била трайната и вѣчната форма на управление? Нѣма съмнение, че древностьта не познава демокрацията въ днешния смисълъ на думата. Достатъчно е само да се припомнятъ борбитѣ на Древна Гърция откъмъ VII-то столѣтие пр.Хр. и да се споменатъ имената на Солонъ, Пизистратъ, Пизистратиди и Перикълъ. Сѫщото е било и въ Древния Римъ. Древната царска власть е била въ него съборена, но за най-голѣмо съжаление на народа. Защото аристократичниятъ сенатъ на републиката е правелъ всичко, за да не се издигнатъ народни водачи. Тази република е предвиждала съ законъ временни диктатори, освободени отъ всѣкаква отговорность. Но и тази "демокрация" се оказала прекалена и Римъ преминалъ презъ тежки борби за властьта, които замѣнили сенаторската аристократична република съ императорската власть.
Ясно е, че историята, отъ древностьта до V-ия вѣкъ сл.Хр., не познава демокрация, а е признавала робство, продаване на хора, гребане съ весла въ галери, гладиаторство и други подобни нѣща, отъ чиито видъ само днешнитѣ "демократи" биха припаднали. Ами нали презъ цѣлото Срѣдновѣковие, значи отъ V-и до XV-и вѣкъ, владѣе феодализмътъ. За каква демокрация може да става дума презъ това време? Ами следъ XV-ия вѣкъ английската история съ борбитѣ на Кромуелъ и нататъкъ, както и историята на Франция съ Лудвицитѣ XIII, XIV, XV и пр., подъ знака на демокрацията ли минаватъ? Значи отъ Античностьта до Френската революция не може и дума да става за демокрация. Ами отъ Френската революция отъ 1789 г. до "9-ти термидоръ" 1794 г., когато падна Робеспиеръ, демокрация ли сѫществуваше? Следъ това пъкъ иде епохата на Наполеонъ, подиръ нея следва революцията отъ 1848 г., тогава идва на 2 декемврий 1851 г. превратътъ и възцаряването на Наполеонъ III, подиръ това пъкъ следва войната отъ 1871 г. и установяването на последната френска република. Кѫде е имало тогава демокрация отъ древностьта, та до края на XIX-и вѣкъ? Нѣкаква капиталистично-полицейско-буржоазна демокрация започва въ Франция тогава и трае до началото на войната (Първата свѣтовна война). Доколко по това време въ Русия, Германия, Италия, Англия, Испания и другаде е сѫществувала демокрацията може всѣки самъ да си отговори. А демокрацията на следвоенното време (следъ Първата свѣтовна война), напримѣръ въ Русия, Италия, Германия, Полша, Унгария, Австрия, Испания, Португалия, Америка и пр. е всѣкиму известна.
Това кратко съпоставяне на думитѣ република и демокрация съ действителностьта е много поучително. Всѣки самъ може да го извърши още по-подробно и колкото пó се углѫбява, толкова по-ясно ще му става, че интернационалистичната пропаганда е облѣкла съ тѣзи думи идеални нѣща и че тя е успѣла да втълпи на мнозина, че тѣзи идеални нѣща сѫ наистина сѫществували въ миналото. Много и много хора сѫ приели вече като аксиома формулата, че демокрацията е "вѣчната и трайната" форма на държавно управление, а въ сѫщность и съ свѣщь да я дирите изъ историята, не ще я намѣрите. За да схванете отъ кѫде иде тази заблуда, наблюдавайте кой я разпространява и се попитайте тогава, кому служи той и коя е истинската му цель?"
"Работникътъ, физически или умственъ, участвувалъ съ труда си и билъ пролетарий. Той принадлежалъ къмъ класата на пролетарията. Нека си зададемъ нѣколко въпроси. Киноартиститѣ, които участвуватъ само съ труда си и получаватъ милиони, пролетарии ли сѫ? Голѣмитѣ скулптори, художници, писатели, лѣкари, адвокати, изобретатели, които участвуватъ съ труда си, пролетарии ли сѫ? Болшевишкитѣ маршали, дипломати, високи сановници и ягодовци пролетарии ли сѫ? Ами нашитѣ пребогати социалдемократи пролетарии ли сѫ? Ами онѣзи истински богати нашенски комунисти пролетарии ли сѫ? Онѣзи наши селски стопани, които успѣватъ да свържатъ двата края, пролетарии ли сѫ или буржоа? Ами богато платениятъ марксически агентъ какъвъ е?
Дори най-учениятъ марксистъ не ще отговори убедително на тѣзи въпроси. Той ще убеди само онзи, който безкритично се прекланя съ страхопочитание предъ дебелитѣ томове съ усукано съдържание.
И все пакъ думата "класа" се е набила дотолкова въ главитѣ на нѣкои хора, че дори нѣкои самонабедени "фашисти", както и други немарксически водачи приказватъ, че щѣли да помиряватъ интереситѣ на "класитѣ". Ето колко тъмно и неясно е понятието "класа", но думата "класа" се употрѣбява на лѣво и на дѣсно и мѫти главитѣ на хората. ПРИМѢРИТѢ СЪ ДУМИТѢ "РЕПУБЛИКА", "ДЕМОКРАЦИЯ" И "КЛАСА" СѪ ЯСНИ. КЪМЪ МѪТНО МИСЛЕНЕ, КЪМЪ СОЦИАЛНА СЛѢПОТА, КЪМЪ ПОГРѢШНО НАСОЧВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА И КЪМЪ ВРЕДЕНЪ ЖИВОТЪ ВОДИ РОБУВАНЕТО НА ДУМИ, ЗАДЪ КОИТО ВЪ ГЛАВАТА СЕ МЕРЖЕЛѢЕ НѢКОЯ ВТЪЛПЕНА НЕИСТИНА ИЛИ НѢЩО НЕДОРАЗБРАНО."
"За социалната правда:
За стръвната пропаганда на марксизма и на демокрацията е нуженъ най-идеалниятъ, най-възвишениятъ, макаръ и непостижимъ лозунгъ. Защото човѣкътъ носи склонностьта да се увлича отъ абсолютни идеали. Но такава пропаганда е винаги неискрена."
"БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ Е ЕТНИЧЕСКА, ДУХОВНА, СТОПАНСКА И ПОЛИТИЧЕСКА ЦѢЛОСТЬ, КОЯТО ИМА СВОЙ ЖИВОТЪ И СВОЕ ПРЕДОПРЕДѢЛЕНИЕ. ТЯ НЕ СЕ ДѢЛИ НА КЛАСИ. Къмъ българското работничество спадатъ всички български граждани, които се трудятъ и работятъ за материалното и духовното благосъстояние на нацията.
Извънъ българското работничество оставатъ главно три категории хора:
Първата се състои отъ спекулантитѣ, които по най-различни пѫтища и подъ най-различни образи ограбватъ труда на българския работникъ и изсмукватъ благата на нацията.
Втората се състои отъ демагозитѣ, начело съ партизанитѣ (привърженицитѣ на различнитѣ партии), които подмамватъ българското работничество съ политическа и социална лъжа, съ цель да заграбятъ обществени блага и съзнателно или несъзнателно увеличаватъ социалната неправда и рушатъ държавата.
Третата категория сѫ бездѣлницитѣ, начело съ пършивия хайлайфъ, които мародерствуватъ всрѣдъ социалната неправда и рушатъ морала и благосъстоянието на нацията.
Социалната неправда произлиза отъ това, че политическата система дава възможность на тѣзи три категории вредители: на спекулантитѣ, на демагозитѣ и бездѣлницитѣ, да ограбватъ часть отъ труда на работничеството и да изсмукватъ благата на нацията, като развалятъ и реда въ държавата.
Кой е спекулантъ? Спекулантъ е този банкеръ, който не се задоволява съ припадащето му се право, а чрeзъ кредитa скубе предприятията и производството. Спекулантътъ е онзи индустриялецъ, който ощетява държавата чрeзъ наложени отъ него закони и не заплаща справедливо труда на работницитѣ. Спекулантътъ е онзи търговецъ на едро, който съ машинации налага прекалени цени и поставя въ робство дребната търговия, на която прѣчи дори да се кооперира за общи доставки. Спекулантски гнѣзда сѫ онeзи акционерни дружества, които сѫ образувани съ цель да използуватъ акционерната форма, за да укриватъ капитала и печалбитѣ си и за да избѣгватъ обществената отговорность. Спекулантски гнѣзда сѫ и онeзи кооперативни предприятия, които задъ напредничави социални форми изсмукватъ хищно национални блага. Спекулантъ съ морала и реда е укривательтъ на данъкъ изобщо, който си присвоява национални блага. Спекулантъ съ държавната власть е онзи държавенъ служитель, който отъ лична користь уврежда и продава интереситѣ на нацията. Спекулантски изцѣло е онзи инородски колониаленъ капиталъ, който се всмуква все повече като хидра въ снагата на българската нация.
Демагозитѣ, втората категория врагове на българското общество сѫ въ съюзъ съ първата категория. Чрезъ партии и партизанство демагозитѣ се стремятъ да грабнатъ властьта и съ чужда пита поменъ да правятъ. Тѣ грабятъ държавни срѣдства, объркватъ държавата и предаватъ националнитѣ блага на колониалния капиталъ и на нашенската спекула. Затова тѣ се поддържатъ взаимно. ВСИЧКИ ПАРТИЙНИ ЩАБОВЕ СЕ КРЕДИТИРАТЪ ОТЪ СПЕКУЛАНТСКИ ГРУПИ.
Бездѣлницитѣ, начело съ пършивия хайлайфъ, които рушатъ морала всрѣдъ българитѣ, произлизатъ главно отъ спекулантитѣ и отъ демагозитѣ и служатъ пакъ на тѣхъ."
И все пакъ, отново и отново: "Ний идемъ!"
(1 декемврий 1942 г.)
Ний идемъ съ пълна вѣра въ водача
ний идемъ и носиме правото съ насъ
и всѣки отъ насъ е съ ясна задача;
ний идемъ. Тежко ви въ последния часъ.
Ний идемъ, защото часътъ е настѫпилъ,
защото ни чакатъ отъ всички страни,
и всѣки отъ насъ е на поста застаналъ,
и всѣки е съ яки, желѣзни гърди.
Ний идемъ - не искаме вечъ да търпиме
злочестия, скърби, печали, тѫги,
и всѣки отъ насъ съсъ девиза е тръгналъ:
"Да мрешъ и да жертвувашъ готовъ ти бѫди!"
И много сме ние, що носимъ въ душитѣ
мечтата за сетенъ, решителенъ бой.
Пазете се, силни сме - не ще вий сломите
ни нашата воля, ни бойниятъ строй.
Не плашим се ние отъ ваштѣ заплахи,
видѣхме ви - подли сте, слаби и зли!
Ний идемъ съ мечтата отъ роднитѣ стрѣхи
да сринеме грозни и тежки беди.
Ний идемъ! Ликувай измѫченъ, народе!
Ний носимъ ти свѣтли и радостни дни,
вечъ близъкъ деньтъ е, отъ кой ще пребѫде
мечтата на нашитѣ славни дѣди.
Ний идемъ и пълни сме съ вѣра въ него,
ний идемъ и носиме правото съ насъ;
избрахме го с вѣра, ще мреме за него.
Ний идемъ - тежко ви въ последния часъ.
(сп. "Проглед", №19, 1 декември 1942 г., с. 6 (В: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 731-732))
НИЙ ИДЕМЪ!
Следвай
20