VBOX7

лица, замислени, тъжни, и си мисля толкова ли са нещастни
българите и какво още не им достига, за да бъдат по-щастливи и усмихнати?
Но колкото и всичко да ми изглежда безнадеждно, ми идва наум, че България
не е само прашни улици и угрижени хора. България е и Левски и Ботев, и Рила и
Пирин, и Околчица и Шипка. Сещам се, че когато тя е простирала територията си на
три морета, една част от европейските държави още не са съществували и че когато
други народи са се пробуждали в Европа, ние сме творили историята си с пот и кръв.
Изпълвам се с гордост при мисълта, че ние – българите, сме наследници на древните
прабългари, на изкуството и културата на траките, на свободолюбието на славяните.
Нашата литература, музика, архитектура и изобразително изкуство притежават свой
собствен уникален облик, те отдавна са си извоювали признание и имат свое място в
европейското културно пространство.
Българка съм и се гордея с моята България!В мечтите си я виждам по-чиста и
светла, озарила с усмивки лицата на повечето хора! Надявам се всички българи да осъзнаят, че имаме невероятна природа и не ни
остава нищо друго освен да се опитаме да не я унищожим, застроявайки всяко кътче. Виждам, че хората в България рядко са
доволни от живота си. Все нещо не им достига, а не могат да разберат, че за да сме
щастливи, е нужно само да се опитаме да бъдем по-добри един към друг, да обичаме
и бъдем обичани.Аз не съм избрала да се родя на това място, нито то е избрало мен. Тук не е
нито раят, нито адът. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде
по света, и затова е така неповторимо и уникално.
Щастлива и горда съм, че имам моята родина, че имам моята България. Тя е
моят прозорец и моята врата към бъдещето, към Европа и света. И ако всички – аз,
ти, приятелите и съучениците ни, обединим усилия, бихме могли да я направим по-
добра и красива, защото нашата. България е велика!!!

Обичам те, моя Родино
Обичам те, моя Родино -

на Тракия жълта полето,

цветята ти в китни градини,

на птица тъй мила гласчето.

*

Обичам по твойте Балкани

с приятели мои да тичам,

да късам там билки и здравец

главата си с тях аз да кича.

*

Обичам на китна ливада

де малко поточе се вие

да сбирам иглика, кокиче

да седна венче да си вия.

*

Обичам аз твоите дебри,

обичам аз твойте поляни,

обичам морето ти синьо,

на Слънцето златния пламък.

*

Обичам те, моя прекрасна

Родино тъй свидна и мила.

Обичам аз твойте юнаци,

които си откърмила.

*

Какво от това, че си малка?

За мен ти си толкоз голяма.

Красива си, моя Родино!

От тебе по-хубава няма!