:) Не знам какво да кажа! Всички думички, които ми идват на ум, ми се струват слаби! Немощни дори! Безсилни да изкажат всичко, което ме накара да почувствам докато гледах клипа!Сагита, прекрасно е! Това е най- малкото, което мога да кажа! Благодаря ти!
От доста време почти не гледам телевизия, но вашето предаване е различно. Усещам се,че нямам търпение да дойде събота вечер, за да мога да видя следващите две истории.Благодаря ви за труда! За оригиналността! И за посланието на това предаване!И дано хората от "Ничия земя" се заселят в повече сърца!Благодаря ви!Благодаря! (bow)
Поздравления за стойностното предаване! За различното предаване!Липсваше ми срещата с обикновените, малки хора. С истинските хора, в истинската им среда. С техните обикновени истории, в обикновеният им живот. Извън студия, без прически и помади, без натруфеност и фанфарност.И както каза накрая възрастната дама - в този "дефицит на доброта", срещата с тези обикновени хора и техните обикновени истории, ни прави малко повече Човеци!
Благодаря ви! Значи виждаме с еднакви очи...Благодаря!
Тази книга е Българската Библия! Тази книга трябва да стане изпитна за всеки, който иска да стане депутат. И изпитът да е публичен, както в урока на Рада Госпожина от "Под игото". Случайни въпроси от случайни хора. Питат и изпитваният отговаря. Чел ли е книгата- става депутат, не е ли чел - марш навън!Защото тази книга гори, пари, изгаря. Ума, сърцето, мислите, действията. Тя е светлина. Тя е водач. Тя е нашата съдба.Поклон пред героите! (bow)
Сърцето ме боли колкото пъти гледам този филм. И докато четях книгата беше същото. Защо сме толкова късопаметни?! Защо не познаваме, не тачим и не помним нашите герои?! А се прекланяме пред чужди. Защо захвърляме историята си в небитието, а после хленчим, че не ни уважават?! Защо забравихме Еледжик? Защо забравихме Оборище? Защо забравихме апостолите?! Риторични въпроси, не чакам и отговор. Но бушуват в ума ми и притискат сърцето.
Нямаше да запомня този разговор ако всичко не беше толкова абсурдно...Дани, още веднъж благодаря за смисленият клип!И ако съм прекалила, те моля да ме извиниш! (bow)
Едната се оплаква,че внучето ще е при нея. Другата, че майка и е при нея и я моли да и купи най- обикновени бонбони "Виолетки"! Не знам, хората масово се побъркаха. Ценностите им се объркаха. И не се усещат. И не се поправят.
Другата се вмъква докато първата си поема дъх: "А пък моята майка е при мен!!! И всеки ден ме кара да и купувам бонбони "Виолетки"!!! Оня ден и купих пет пакета, та да има!..."Моята спирка дойде. И Слава Богу! Сякаш се измъкнах о
Пътувам в автобус. И ставам неволен слушател на разговора между жените седнали зад мен. Едната вика: "Охх, от утре внучето ще е при нас! Ще трябва памперси да купуваме, да ги сменяме, пък той, Стоян, както не е свикнал..."
