VBOX7

Дяволски красива. Заклевам се. Нещо нереално, което можете да видите. Заклевам се. Мираж, мамка му. Мираж. Тя е най-прекрасното нещо, което може да видите в живота си. Нещо неземно, нещо нереално. Толкова красива, толкова изпепеляваща. Толкова нереална и реална. А тя е истинска, повярвайте ми. Тя съществува. Истинска е. Ах, господи. Истинска е. Единствена и неповторима. Мит? Повярвайте ми, тя е истинска. Да. И днес аз я видях. Видях лицето й. И това лице ме погуби. Красотата в него. Красотата в нея. Цялата. Видях всичко в нея. Видях всичко. И тя ме изпепели. Като феникс. Най-красивото момиче на този Свят. И тогава всичко ми се стори толкова празно и безцветно. Само, ако можехте да я зърнете. Най-прекрасната гледка на Света. Дори за миг. Да се почувствате наистина живи. Аз бях жив, бях жив... Докато я гледах. Моята принцеса. Моето момиче. Дали сте виждали нещо, толкова прекрасно? Не, не сте. Цялата вселена в едно. Цялото шибано небе. Всичко в едно. Мамка му, та тя беше дяволски красива. Моят мираж. Всичкото ми. От мига в който я погледнах, разбрах.... Ще й се отдам. Ще й отдам душата си. Ще й отдам всичко. Ще направя всичко. За нея. Дори това да ме довърши.... красотата й.... Заслужаваше си. И от мига в който я зърнах - разбрах. Това ще е човека, за който ще се боря. На който ще подаря целият Свят. Тя беше моята богиня, ах. Поглед, красота. Която никога, никой не би забравил. Толкова дяволски красива, мамка му. Нереална и неземна. Нещо толкова нереално. Знаете ли, какво е угаган? А да прелива във Вас? Всичко до този момент изгуби смисъл. Цялата красота на Света. Дори разбрах, че не е красив. Мамка му - Света не е красив. Няма нищо красиво е него. Тя е красива. Ах, мамка му, колко дяволски красива. Толкова красива. Всичко изгуби смисъл, когато я погледнах. Разбрах, че цялата красота на Света, не може да я замени. Нещо толкова красиво и божествено. И прекрасно. Най-невероятната гледка на Света. Аз я видях. Аз я обикнах. Цялата. Гледах я. Гледах я и се загубих, мамка му. Загубих се в красотата й. В косите й. В усмивката й. В тялото й. В очите й. Във всяко едно малко кътченце в нея. В душата й. Бих се загубил, мамка му. Тя променя. Тя ме промени. Бих се загубил, заради нея. И никога не бих се върнал. Да - бих дал всичко за нея. И да - бих умрял за нея. И да - всичко си заслужава, мамка му. За нея. За тази дяволска красота. За момичето, което ме погубва. Дали си заслужава? Ха, мамка му. Никога дори не ми е минавало и през ум. Разбира се, че си заслужава. За нея. За най-прекрасната гледка на Света. За гледка, толкова силна, че би те изпепелила. Би те превърнала в пепел. До края. И ти би стигнал. Най-невероятната гледка. Най-прекрасното нещо, до което може да докоснете очите си. Повярвайте ми. Мамка му, повярвайте ми. Всичко си заслужава - за тази дяволска красота. За това момиче. Тя е вечността. Тя е всичко за мен. Моят огнен овен. Единствената. Ще я последвам и на край Света. И отвъд него. Винаги и завинаги. И отново и отново. Никога няма да се откажа от нея. Никога. Каквото и да ми коства това. Искам го. Искам я. Всичко в нея ме кара да се чувствам жив. До небето. И обратно. И пак. И пак. Дали бих дал всичко за нея? Да. Дали бих се колебал? Какво е колебая? - Никога. Дали ще ме погуби - да. Но аз го искам. Искам го, мамка му. И в мига, в който я зърнах си разбрах. Разбрах, че това ще е човека за който бих се погубил. Бих умрял. Разбрах, че това е човека, за който ще се боря до последният си дъх. На който ще подяря целият Свят. Тя беше моята богиня. Поглед. Красота. Ах, мамка му. Която никой - никога не би забравил. Аз се докоснах до нея. И тя ме изпепели. Прелестно чувство. Всеки път като я виждам се влюбвам отното и отново. Всеки път ме погубва. Отново и отново. И аз искам, мамка му. Искам. Аз съм жив. Повярвайте ми, няма по-красиво нещо от нея. Няма. Няма. И няма. Най-невероятната гледка на Света. Искам да бъдя погубен от нея. Заслужава си. Заклевам се. Бих дал всичко да видя този поглед отново. Заслужава си. Мамка му, заслужава си. За нея. За моето момиче. За моята принцеса. Толкова малка. И толкова крехка. И мамка му - зашеметяващо красива. Ще пожертвам всичко и всеки за нея. Моят мираж. Моето всичко. Събрано в едно. Събрано на едно място. Всички въздишки. В нейното лице. В нейната усмивка. В нейната красота. В нейната дяволска красота. Дали ще ме намери в тези думи? Дали ще ме усети? Да, ще го направи. Защото тя е моето момиче и го знае. Бих направил всичко за нея. За най-прекрасната гледка на Света. Дори да мина през Ада. Защото тя е моята малка принцеса. Защото се нуждая от нея. От нейната изпепеляваща любов. От пронизващия и поглед, с който се взира отвъд сърцето и душата. Красиви думи, нали? Но - не. Думите не са красиви. Светът не е красив. Тя е красива. Тя. Както казах, ще направя и невъзможното за нея. Ще обърна целият свят. Да. И не бих се колебал. Ах, събудих се 1454141 пъти, да пиша още и още. И както казах - никога достатъчно. Дали не искам да пратя целият свят пред вратата й? Да искам. Дали ще го направя? Да, ще го направя. За нея. Дали думите ми стигат? Не. Дали изпускам да напиша най-важното? Да. Дали съм изпепелен? Да! Аз съм изпепелен. Да искам. Дали бих се отказал от нея - никога, мамка му. Никога. Дали знам, какво говоря - да, знам! Дали си заслужава? Каквото и да кажа, ще е малко. Искам да напиша всичко. Ще й подаря целият свят. Ще го направя. Ще й го напиша на лист хартия, мамка му. Ще й го нарисувам. Ще и го подаря. Него и всичко в него. И отвъд. Всичките шибани дървета. Всичките листи на света. Всичките химикали. Всичките пастели. Всичките тебешири. Всичките дъски. Всичките моливи. Всичко. Нищо не би ми стигнало да изпиша това, което видях. Какво означава за мен. Тази прекрасна, удивителна и неповторима гледка. Това момиче. Та.... какво в Света? Света е нищо. Света е нищо без красотата й. Обичам я. Мамка му, обичам я! Целият ми Свят съществува, заради нея. Моят четиринадесети номер. Ядосвам се на думите. Мамка му, ядосвам се. Защото не стигат. Дали ще се откажа от нея - никога. Дали знам, какво говоря - мамка му, да! Всичко това. Тя го заслужава. Заслужава целият Свят. Всичко. И всичко в него. Дали бих отдал всичко, за да я видя отново . Да, бих. Бих ли се замислил? Мамка му - не. Колкото пъти е нужно. Ще стигна до края. Ще я последвам до края на Света. Винаги. И завинаги. Без да се замисля. Защото си заслужава, мамка му. Заслужава си за нея. Подарявам й тази книга. Написана за 15 минути. В 2 часа през нощта. Станал от сън. Сън след сън. Тя ме събуди.... Обичам я. Винаги и завинаги. Моята гледка. Моето малко и сладко момиченце. С цялото си сърце. Винаги и завинаги. Ще чакам да я зърна отново. Най-прекрасна гледка на Света. И когато всички думи са излишни, а те винаги са.... Моята епична любов. Обичам я. Обожавам я. Липсва ми. Всичко до последния инч. И - да.... Тя си има име.... И то е..
"Най-прекрасната гледка на Света.