VBOX7

Тоя глас е от боговете!

Цигански ден - с боязливо слънце, сред облаците скрито. Цигански ден - със звук на дъжд като песен печална.

Дъждът, който по улиците удря, сърцето, което на болката не издържа. Далеч от теб животът ми е празен - едно дете, уплашено в тъмата.

Циганска нощ - със светлина мъждива в свещ топяща се. Циганска нощ - със сън разголен и целувка разкъсана. balkan-music

Giftisa mera Giftisa mera m'enan ilio dilo sta sinefa krimeno. Giftisa mera m'enan iho vrahno san tragudi thlimeno.

I vrohi pu mastigoni tus dromus i kardia pu den andehi tus ponus makria su i zoi mu ine adia fovizmeno pedi sta skotadia

Giftisa nihta m'ena fos hamilomeno s'ena keri liomeno. Goftisa nihta m'ena oniro gimno ke fili ragizmeno.

я, кажи за грешчиците, защото момичето се е справило блестящо с превода и то при всички афоризми в песните на Нотис. И понеже ми стана интересно, кои са грешките.

не за съжаление. Надявам се тази година да имам възможността.

Дерзай народе - Евровизия 2007 е като Светвното 94`. Може и да се повтори, ама след 50 години :)

С огромни благодарности за превода на Nyx и balkan-music

Mitropanos Dimitris - Ta ladadika Одумват те непитано, но справедливо как в тесни и вехти бардаци нощуваш. Сдоби се със слава, затова не си зад решетките. В мрак безпътен живееш, но клетви не хвърляш.

Блестиш в червени сатени, които те обгръщат. Бели и тежки тютюневи димове те поглъщат. Будуваш по калдъръмени улички и мокри павета, пред градинската порта на платения рай.

"Предлагам толкова, ти колко ще поискаш?" В бардаците продават онова, което искаш. Всяка стая е килия с натежал и дързък дъх.

Неизброими изгубени самоти с теб се сливат. Отплават кораби, но преди да заминат, към тебе подсвирват. Колко хлапета дойдоха тук свойта възмъжалост да намерят и боязливо ти оставиха парите си спестени

"Предлагам толкова, ти колко ще поискаш?" В бардаците продават онова, което искаш. Всяка стая е килия с натежал и дързък дъх.

Хващай си пътя (Василев, надявам се не възразяваш ,че слагам превода.)

Няма да плача повече, а ти да се смееш скришом. Няма да кажа "Какво пък толкова", когато ти крадеш щастието ми. Няма да те оправдавам, зад сърцето си няма да се скрия и ще ти посоча пътя, от който няма връщане н

И щом събера накуп цялата лудост, ще ти кажа - ако ти е добре така и ако не промениш характера си хващай си пътя, от който няма връщане назад.

Няма да понеса, да знаеш, извиненията ти отново, вече няма да ме интересува, сърцето ти ако страда. Зад сълзите си няма да се скрия- виновно и егоистично, и ще ти покажа пътя, от който няма връщане назад.