Казвам, че съм те забравил и че вече не те помня,
че за мен ти вече си нищо.
Но често нощем не заспивам от ридания,
защото в мислите ми се завръщаш като призрак.
Казвам, че те няма вече, че във въздух се превърна,
че от теб остана само спомен лош.
Но щом стопи се светлината на деня,
кошмарът ти отново ме преследва.
Угаси луната,
угаси ми очите,
угаси ми думите,
да не мога след тебе да викам.
Угаси луната,
разбий я на парчета,
да не видя как тръгваш,
отново да не те обичам.
Угаси луната.
Грешниците на нощта и самотниците на зората
искат тежко зейбекико, неспокоен кръг.
На място се въртят, от картата изгубени,
за едно небе разплакано, за една любов погубена.
Нашата безумна младост - път от Солун до Атина.
Под наем пак живея, а заедно издигнахме цял град.
Паднах, за да те сънувам във килим от липов цвят.
И видях как мрака сменя светлина, и пурпур - раковина.
Ela na me telioses-Ела да ме довършиш
От деня в който си тръгна,слънцето се скри
и нощта взе в плен сърчицето ми.
Ела да ме довършиш,само ти можеш,
ела да ме довършиш,не ми отказвай,
в гърдите ми не се страхувай
Ти си всичко което имам и нямам.
Викам те,чуй ме.
Не издържам друг да целува
устните които целувах аз.
Не съществува причина вече да живея сам.
Аз съм като вълна която се разбива в скалите
ти ми даде живот и те моля вър
как бързо всичко стана
и изчезна, замина на далеко
и във водите на сърцето ми
потъва самотата.
ах и да станеше един път
да съм в неговата прегръдка
ах и ако можех за една секунда
всичко да изживея отначало.
Затруднявам те
Няма да бъда такава, каквато ти желаеш, забрави го
за внимание да моля, забрави го.
Назад не се връщам, всичко ще изтрия тръгвайки си
без молби, без мъка, без сълзи.