VBOX7

очите -
магия и грях,
остават думите,
родили надежда
и устните -
с дива и пагубна страст.
Остават усмивките,
босите стъпки
в тревата, приела без свян
телата ни, търсещи своята същност,
смеха ни, в нощта разпилян...
И болка остава,
но тя е прозрение
с дъха на помитащ пожар.
И нека изгаря -
ранена, но жива,
чрез болката пареща знам,
че никой истински не си отива,
защото остават във нас -
ръцете, рисували нежност,
очите - магия и грях
и вечната луда надежда
за обич под звездния прах