На стр. 127 той пише: "В развитието на малките деца настъпва момент, когато те трябва да се изправят пред един много особен факт: някои деца нямат пенис. Например момчето е виждало голи момичета, но все още не може да разбере, че има различни полове - за него момичето е само друго момче. Когато наблюдава тези деца без пенис, момчето може да стигне до извода, че те са наказани с кастрация.
Постепенно то разбира, че притежаването на пенис му дава власт, престиж и достоинство. Тук ни интересува какво се случва с момичето. Защото мисълта, че е било кастрирано, възниква у него, когато види, че мъжът има пенис, а то няма. Мъжът й се струва привилегировано създание и момичето изпитва завист, която го тласка към един вид съперничество. По-късно то може да се превърне във "фалическа жена" - жена която желае да подражава на мъжа и фантазира, че притежава или ще придобие пенис.
Според специалистите в тази област съществуват два типа завист заради пениса: (а) Осъществяване на желаното и (б) Отмъстителен тип..." Тази интересна книга всъщност се занимава с окаяното състояние на любовта в наше време, с общото невежество относно смисъла й и с нещастието на онези, които се залъгват, че са способни да обичат.
Абе, к'во толкоз се дивите. Не знаете ли, че публичните наука и технологии са поне с 50 години назад от това, което вече е изобретено и внедрено там, където трябва. Бедна ни е фантазията... На нас ни дават на час по лъжичка, за да ни теглят парите. :(
"Следите остават“ е български детски приключенски филм от 1956 г. Сценарият е на Павел Вежинов по неговия едноименен роман. В скечовете ще чуете следните реплики: „Денят не си личи по заранта“ - заглавие на книга от Богомил Райнов и български игрален филм (криминален) от 1985 год. по негов сценарий. "Времето беше наше" е от лозунга на СДС "Времето е наше" и песента "45 години стигат".
"Една такава гола, нахална и млада" е цитат от стихотворението на Недялко Йорданов и едноименната песен в изпълнение на Михаил Белчев "Не остарявай любов". "Не човек, а желязо" е от стихотворението на Веселин Андреев "Балада за комуниста". "Но устата сгрешила сама промълвила" е от същото стихотворение. Ето как завършва то: "Не човек, а желязо - просъскал агентът фашист. Тихо мъртвия казал: - Не, комунист!"
"Но в бурята ще бъдем пак с теб, другарю мой" е изменен цитат от стихотворението на Никола Вапцаров "Борбата е безмилостно жестока". Ето и целият куплет: "Разстрел, и след разстрела - червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!" В разговора си с Кольо другарят капитан Блян Рибенов споделя, че е злоупотребил с медикаменти. За повече инфо прочетете статията на Мирослав Дърмов: Кукловодите дрогираха Виденов.
![Как да спрем рекламите при Kmplayer [hd]](https://i49.vbox7.com/i/212/212b64e3aa6.jpg)
