pepe5000
Дълбоко под земята от векове живял,
самотен и печален - човека от кристал,
сред камъни студени с отрязани криле –
бавно в мрак умирало човешкото сърце.
Сънувал той небето, сънувал светлината
и знаел че ги има
самотен и печален - човека от кристал,
сред камъни студени с отрязани криле –
бавно в мрак умирало човешкото сърце.
Сънувал той небето, сънувал светлината
и знаел че ги има
далеко над земята,
видял и още нещо и жадувал за това,
мечтаел да открие какво е любовта....
Но ето че вулканът разтърсил планината
и огнената лава се изляла над земята.
Замислил се кристалът и твърдо се решил,
във лавата гореща той цял се потопил...
Отпуснал се и молел да види своя блян,
а лавата бучала, сякаш огнен океан...
... и знаел че топи се човекът от кристал
бавно, постепенно сред огъня замрял...
За тази смела крачка платил бе своя дан-
потърсил светлината, но нямало я там...
видял и още нещо и жадувал за това,
мечтаел да открие какво е любовта....
Но ето че вулканът разтърсил планината
и огнената лава се изляла над земята.
Замислил се кристалът и твърдо се решил,
във лавата гореща той цял се потопил...
Отпуснал се и молел да види своя блян,
а лавата бучала, сякаш огнен океан...
... и знаел че топи се човекът от кристал
бавно, постепенно сред огъня замрял...
За тази смела крачка платил бе своя дан-
потърсил светлината, но нямало я там...
Следвай
0