Боли ме когато съм самотна...сърцето ми се къса...плаче....стене понякога...но знам че всичко което се случва около мен е едно изпитание на съдбата...и че няма път по който да вървя и да обсипан с рози...по често пътя е трънлив ...но ще го измина
понякога влюбеният човек създава много красиви и но и доста тъжни неща...но малко са хората които ги оценяват...но за мен е удоволствие че се раждат от мен...това ме удоволетворява напълно...:)
Може би защото усещаш музиката със сърцето си,може би си доста чувствителен...или може би си доста изпатил и изстрадал...не плачи ...остани си с мислите за хубавите и чисти спомени...и както си се изразил по-горе -със запленено сърце...
обичам дъжда...обичам какпките впили се в цветята сутрин...мириса на хладен влажен и чист въздух ...когато гледам и слушам забравям за всичко останало...като че ли се принасям в един друг малко по -добър и по-красив свят...