Кой не обича шопинг терапията? Благодарение на магазините за „бърза мода“ (от англ. – fast fashion) красивите дрехи никога не са били по-достъпни. Ако в миналото модата е била лукс, то днес всеки може да си купи чанта (почти) като на Кендъл Дженър за кажи-речи 20 лева. На теория всичко това звучи супер, но – както гласи старата поговорка, безплатен обяд няма. За да може ние да притежаваме купища дрехи, някой друг плаща висока цена. От разхищение на еко ресурси до човешка експлоатация, ето защо бързата мода не си струва (и как да скъсаме с нея):
Еко катастрофа
По данни на BBC над 92 милиона тона дрехи се озовават в сметищата ежегодно: това е все едно да изхвърляме един камион с облекла всяка секунда. Голяма част от този текстил никога не е бил носен – или дори продаван. За разлика от висшата мода, която се ограничава до две колекции годишно (пролет-лято и есен-зима), бързата мода бълва по 4-5 „микро колекции“ на месец. За да поддържат тази неестествено висока циркулация, много брандове изхвърлят непродадените си „стари“ (разбирайте: от преди 2-3 месеца) дрехи. Колкото повече купуваме от подобни марки, толкова повече насърчаваме този порочен цикъл.
Виж още: БГ Меме: Най-забавните български страници в Instagram!
Цената на модата
Ситуацията става още по-стряскаща, когато вземем предвид количеството ресурси, което производството на дрехи изисква. За да се направи един чифт дънки (от отглеждането на памука до шиенето на продукта) са необходими над 6 000 литра вода: това е количеството, което един човек изпива в рамките на 10 години. Веднъж изхвърлени, тези дънки се разграждат в природата за два века – по-дълго дори от някои видове пластмаса.
Жертви на индустрията
Цената на модата не се изчерпва само с природни ресурси: нейни жертви са и хората. За да бъдат дрехите ни достъпни за жълти стотинки, модните брандове елиминират разходи от производствения процес – или с други думи, не плащат на служителите си. По данни на екологичната инициатива Remake работниците в текстилни фабрики в Етиопия (където се произвеждат много марки за бърза мода) печелят едва ¼ от минималната заплата в страната: за сравнение това е еквивалентът на месечно заплащане от 150 лева в България. От организацията докладват също, че много фабрики оказват психически и дори физически тормоз, за да карат служителите си да работят по-бързо. Да – става дума за хора на другия край на глобуса, но дрехите, които виждаме изложени в мола, са произведени от техните ръце.
Виж още: Пълно клише: Филмовите сюжети, които ни е писнало да гледаме!
А сега какво?
Как обаче може можем да променим нещата? Разбира се, няма нужда да се заравяме под купища вина, нито пък да спрем да пазаруваме дрехи изцяло. Отговорът е в това да станем осъзнати потребители – да избягваме магазините за бърза мода и да купуваме само неща, от които наистина имаме нужда. Ако искаме да сме в крак с трендовете, магазините и приложенията за облекло втора ръка са добър вариант. Днес има и много платформи (включително в България), които поправят и препродават стари дрехи в добро състояние, както и нови такива с дребни дефекти. Друга опция е да организираме размяна на дрехи с приятели – освен природосъобразна, тази идея е и доста забавно занимание. За финал (но не на последно място): важно е да говорим по темата с близките си. Колкото повече от нас направят малки, но смислени промени в живота си, толкова по-бързо ще променим системата.
Изображение: iStock
