Тя е едно от най-слънчевите момичета, попадали някога в "Игри на волята". Борбена, целеустремена и много лъчеразна. Не е злопаметна, обича да прощава и да върви напред. Джералдин определено е "детето чудо" в сезон две на "Игри на волята". Нейните качества впечатлиха всички участници в предаването, а мястото ѝ на финала би било заслужено. Макар и да отпадна, 18-годишната Джери споделя, че не съжалява за последната битка и се гордее с постигнатото в целия сезон.
С Джералдин си поговорихме за Играта, някои от участниците, за евентуален женски финал, промени ли се отношението на съучениците и близките ѝ към нея, както и още много.
Представи се невероятно през целия сезон. Как обаче се чувстваш след отпадането ти от Игрите? На лицето ти не беше изписана тъга, но вероятно са минали през теб различни емоции?
- Наистина бях изпълнена с различни емоции. В началото се изненадах, защото въобще не го очаквах, но след това всъщност си казах, че съм щастлива, защото съм успяла да стигна почти до финал. Бях много горда от себе си. Разбира се имаше и някаква тъга, защото не очаквах, че ще се затрудня с това предизвикателство.
Виж още: Лазаринов за тениса, идеалната половинка и това какъв е ключът към победата в "Игри на волята"
В последната битка видяхме, че първата част от изпитанието с топчето те затрудни. Какво според теб не ти достигна в този етап, за да не напреднеш по-бързо?
- В началото аз водех играта с топчето и очаквах, че веднага ще мина, че ще стане от първия път. В момента, в който не ми се получи, вместо да се успокоя и да запазя самообладание, както много добре знам, че трябва да се прави в такива ситуации, аз просто се изнервих, започнах да бързам и в крайна сметка, когато стигнах до пъзела... бях неспокойна. Не можех да мисля с трезва глава.
Най-младият участник в шоуто беше ти. Видяхме, че всички те приемаха наравно, но беше ли така през цялото време и усещала ли си в даден момент някакво по-различно отношение към себе си заради възрастта?
- Честно казано в началото мисля, че доста хора ме подценяваха заради възрастта. Доста често чувах, че съм по-глупава, че не разбирам какво се случва, но това не беше така и мисля, че го доказах. Бях наясно с всичко около себе си, просто не исках да влизам в излишни драми. Предпочитах да подхождам с добро към всяка една ситуация, но това не означаваше, че не разбирам.
Каква беше мотивацията ти да се запишеш за участие в "Игри на волята"?
- Мотивацията ми беше, защото много обичам приключенията. Обичам да се впускам в предизвикателства. Още когато гледах миналата година, бях много голям фен (на "Игри на волята", бел.ред.). На 18-я ми рожден ден си казах: "Защо да не се запиша, защо да не ме приемат?". Веднага се записах и ми се обадиха след три дни. Колкото по-напред стигах на кастинга, толкова по-изненада бях, че мога да направя тези неща, които съм гледала по телевизията.
Подобно на другите жени, ти също твърдо стоеше зад думите си, че искаш женски финал. Ако той все пак се състои и видим Йоанна и Ваня като финалисти, която от двете за теб е фаворит?
- Честно казано Йоанна и Ваня имат различни качества. Йоанна много пъти се е доказвала на логическите задачи, също така плува много добре. Докато Ваня е доста хитра, във всяка игра има интересна стратегия, доста е ловка. Не мога да кажа точно фаворит, защото и двете ги харесвам, но по различен начин. Ще ми е много интересно да наблюдавам такъв евентуален сблъсък. Стискам палци и на двете да стигнат до финал, защото наистина искам женски край.
Виж още: Какво предстои за Любо след "Игри на волята"? Жътварят за честта, характера и мечтите за семейство
В свое интервю Любо каза, че много ти симпатизира, дори те чувствал като свое „малко дете“. Какъв беше за теб обаче Любо?
- Любо, както и Влади разбира се, много ми е помагал през цялото време. Още в началото, когато попаднахме в едно племе, той в нито един момент не се отнесе към мен като с неможеща, незнаеща, глупава и т.н. Винаги ми е казвал, че съм много силна, както и "знам, че можеш". Дори понякога е вярвал може би повече в мен, отколкото аз самата. Много ми помагаше мисълта, че има някой, който вярва в мен. Самият факт, че казваше "знам, че ще се справиш" ми вдъхваше много надежда и ми помагаше, когато излизам на битките. Чувствах се вече наполовина победила, а битката още не беше започнала. Това беше голямо предимство пред противника.
Как така се случи, че с Вайс си станахте много близки, но в същото време сякаш все се номинирахте?
- С Вайс имахме уникални взаимоотношения през тези три месеца. През цялото време се номинирахме. Той казваше, че аз трябва да бъда на елиминации, аз казвах, че той трябва да бъде. Едва ли не се опитвахме да се изгоним взаимно, но в крайна сметка явно се оказа, че не можем един без друг. Ние сме изградили едно приятелство, което и двамата не сме вярвали, че ще се случи. Много ценя нашите отношения с Вайс. Дори накрая, когато битките бяха индивидуални, ние продължихме да се подкрепяме. Много се радвам именно на спечелините приятелства в "Игри на волята".
Виж още: Екатерина от "Игри на волята": За обидите, семейството и какво научи за себе си след шоуто?
С другите участници поддържате ли отношения?
- Аз лично поддържам контакт с абсолютно всички, защото да живееш с други хора в такива обстоятелства три месеца, няма как да не се сближите. Смятам, че през цялото време всички изградихме уникална връзка помежду си. Чувствам ги много близки. Поддържаме добри отношения, без значение какво се е случвало. Аз съм простила на всеки, в супер взаимоотношения сме
Какво ти липсваше най-много през цялото това време?
- Липсваше ми семейството на първо място. Все пак съм на 18 години и никога не съм се отделяла за толкова дълго време от тях, без да ги чувам и виждам. Не ми се беше случвало. Другото, което ми липсваше бяха тренировките, защото в живота спортувам всеки ден. Залата, както и всички треньори ми липсваха много. Първото нещо, което направих след "Игри на волята", беше веднага да отида в залата и да започна да тренирам отново, защото съм много привързана към спорта.
В Инстаграм виждаме, че тренираш доста и по-специално кросфит. Как се запали по спорта?
- Да, кросфит и бокс тренирам от три години. Иначе съм тренирала 12 години художествена гимнастика. Записали са ме на художествена, когато съм била на три годинки. Спортът е начина на живот. Дори не се замислям да не отида на тренировка. Както знам, че трябва да се нахраня, така знам, че трябва да отида и да спортувам.
Ти си една от любимките на зрителите и вероятно си затрупана от съобщения от зрителите. Какво ти пишат най-често?
- Много често ми пишат майки. Когато прочета съобщения като: "Искам дъщеря ми да стане като теб", наистина ми става толкова хубаво, много ме одухотворяват тези думи, защото да чуеш, че някой иска дъщеря му да е като теб... наистина е огромно признание. Не съм си представяла, че ще получавам подобни съобщения. Както и: "Ти си пример не само за младото поколение, а като цяло за всички хора". Не мога дори да опиша как се чувствам, когато ми пишат такива думи. Това е моята победа в "Игри на волята".
Виж още: Чудомир след "Игри на волята": за морала, скандалите, затворените фитнеси и... празничното хапване!
Промени ли се отношението към теб от страна на съучениците ти след участието ти в Игрите?
- Честно казано аз много се надявах да не се променят отношенията ми с близките и познатите, но няма как. Все пак за нас, с едно и също ежедневие, да видиш някой твой съученик по телевизията... очевидно е нещо голямо. Отношението на доста хора се промени към мен. От по-близките ми разбира се няма промяна, но непрекъснато обсъждаме епизодите. Питат ме "как така успя да направиш това" , "Браво, Джери" и т.н. Много ме подкрепят.
Разкажи ни малко повече за семейството си, рожденото ти място Оксфорд и кръстена ли си на някого?
- Майка ми е учила в Оксфордския университет. През това време е била бременна с мен. В крайна сметка така се е случило, че съм се родила в Оксфорд, но съм си българка, с българско гражданство. Само съм родена там, заради това имам това по-нетрадиционно име. Не съм кръстена на някого. На майка ми особено много ѝ е харесало името. Тя е много креативна личност и когато ме е родила в Оксфорд е казала, че трябва да имам по-нетрадиционно име.
Би ли учила в Оксфорд?
- Честно казано бих учила в чужбина. За Оксфорд точно не съм обмисляла, защото Англия не ме привлича много като страна, но кой знае... крушата все пак не пада по-далеч от дървото.
Как ти се отразява дистанционното обучение в момента?
- Дистанционното обучение донякъде ми помага да свърша и други неща, освен задълженията си в училище. Когато съм вкъщи започвам да пиша есета за университети, подготвям се за изпити, които трябва да полагам. Докато съм в училище няма как да стане всичко това. Самото отиване до училище, а и приготвянето си отнема време. В момента ми е доста удобно това електронно обучение, въпреки че ако можех да съм си в училище, щях да го направя, защото съм 12-и клас и това ми е последната година с класа.
Какво мислиш да учиш, след като завършиш?
- Насочила съм се към политика или право. Още не съм решила конкретно, но ще е нещо по-хуманитарно.
Изображение: https://www.instagram.com/geraldine.todorova/ , https://www.facebook.com/igrinavoliata
