Новата планета – Мартин Вопенка

Още преди 7 години стъписващи прозрения за бъдещето, в което вероятно вече живеем прави чешкият писател Мартин Вопенка, който по професия е ядрен физик. През 2015 г. излиза романът му „Нова планета“, който година по-късно печели наградата за най-добра книга за млади читатели, а критиците сравняват с „Игрите на глада“. Книгата излиза в превод на Красимир Проданов.

Дали има истина в мълвата за световни конспирации около Ковид-кризата, чипирането на хора, човешка намеса и заговор на шепа избрани, решили да намерят драстично разрешаване на проблеми като голямата популация на населението на Земята и енергийната криза? Какъв би бил животът след това?
Литературата не за пръв път предсказва бъдещето. В романите си Жул Верн например пророкува атомните подводници, полет до Луната и изкуствени спътници 100 години преди те да станат факт.
Мартин Вопенка представя свят, в който има ограничителни мерки, онлайн обучение (абсолютна фантазия преди 7 години), контактите между хората са чрез дигитални устройства, дори между деца и родители, има изкуствена храна и виртуални домашни любимци, а чрез компютърен алгоритъм има избрани и отхвърлени деца. Този свят е създаден от Вили Скот Гейтс, син на най-богатия мъж на Земята, притежаващ фирми, занимаващи се с компютърни технологии.
Романът описва и съвършения свят на бъдещето, в който подаваме мисловни инструкции на виртуалното пространство около нас, но също и една цивилизация, която сякаш ни връща в Средновековието. Парадоксалното е, че двете съществуват независимо една от друга на Земята; заедно, но без да се познават взаимно.
Поразителна книга, чрез която читателят да изгради свое собствено мнение за технологиите, за вярата и надеждата, за любовта – това е „Новата планета”. Една от най-мащабните творби на съвременната чешка литература, тя ни пренася в затвореното пространство на Новата планета – стерилния свят на бъдещето, създаден от големия визионер Вили Гейтс. Обитателите на Новата планета до един са чипирани, но това далеч не е всичко… Самите те са разделени на избрани и отхвърлени и всеки живее в своята зона, зад своята стена.
Така и Дан още от малък е свикнал с избраността си, че един ден ще бъде велик – и ще търси нов дом за човечеството. Невинна игра на отхвърлените му братя, го пренася обаче… отвъд стената, в свят, който отдавна не би трябвало да съществува. И се налага Дан да прогледне истински на живота – с цената на много страдание и усилия.
Пълен с предсказания, които се сбъдват, е романът „Новата планета” на Мартин Вопенка. Свръхтехнологизираното общество, което писателят рисува, сякаш е затворило очи за всички капани на лъжата, дезинформацията и манипулацията. Обратно, дивият първичен свят, който оцелява на ръба на невъзможното, сякаш е загубил най-важното – своята човечност.
Предсказания, теории на конспирацията и мрачни планове за бъдещето се сблъскват по страниците на „Новата планета”. Самият ѝ автор сякаш пише пророчески, предсказвайки какво ни очаква в най-близко време. Създадена през 2015-а, книгата говори за отнемане на свободи, за невъзможността на хората да се обединят около общи ценности, за капана, в който се превръща виртуалното.
Бъдещето по страниците на „Новата планета” неочаквано се е превърнало в наше настояще, така че историята, която поднася писателят, е станала още по-ценна! Напълно в духа на големи автори като Оруел и Хърбърт Уелс, героите му търсят пукнатини в стена от бездушие, преборват изкуствения интелект, който ги управлява, и възмъжават, за да победи любовта в крайна сметка.
Голямото вдъхновение за епичния роман идва от една библейска история, която писателят пречертава смело и с размаха на майстори като Толкин. Само дето вместо магия по страниците му срещаме жестокост и човечност, упадък и прогрес, лудост и вдъхновение.
На фона на многото утопични или фантастични романи, които се появяват, „Новата планета” има едно голямо предимство – книгата задава на читателите най-важните въпроси, които ражда животът. А отговорите, до които ще достигне всеки, прочел книгата до последната ѝ страница, могат да са и много, много неприятни.
Защото цивилизацията ни странно следва хода на предсказаното от Вопенка… поне докато не прогледнем и ние отвъд Стената.