Владо Николов: В този тим на България има неща, които не разбирам и не харесвам

Бившият български национал Владимир Николов разкри, че е обмислял сериозно възможността да направи повторно завръщане за "трикольорите" заради проведеното съмвестно у нас и в Италия Световно първенство. Диагоналът, който в момента е президент и треньор в Левски, разкри, че в крайна сметка е бил изпуснат момента за подобен ход, който е хрумнал и на вече бившия селекционер Пламен Константинов заради контузията на Цветан Соколов.
В същото време обаче Николов отправи никак немалки критики към представянето на волейболистите ни по време на Мондиала, като заяви, че в тима е имало играчи, които не са желаели да се раздават на 100 процента.
„Деветото място на националния отбор е с едно по-напред от това, което аз очаквах. От гледна точка на класиране, ако тръгнем да правим хипотези – с евентуални победи над Иран и Канада – със сигурност щеше да е различно, но така стоят нещата. Щом сме ги взели тези две места, 11-о (при жените – б.р.) и 9-о, значи сме ги заслужавали”, каза Николов пред "Златният гейм" по DIEMA SPORT 2.
„Това е нещо, което щях да припомня – много от „разбирачите” на волейболната игра, хулеха участниците в националния отбор преди след четвъртите места. Различна са уменията. Скоростта не бих казал, че е различна. Имаме доста изпълнители за бърз, силов волейбол. За мен, ако трябва да бъда честен, има 7 отбора, които играят по-добре от всички останали в света, а ние не сме сред тях. Имам предвид 6-те отбора от финалната шестица на Световното, плюс Франция. В момента предвид хората, с които разполагаме, и представянето, което направихме, ние сме доста далеч. Изключвам, че успяхме да победим Бразилия и можехме да излъжем Сърбия в „Арена Армеец”. Реално не сме близо.”
„Нека не бъркаме нещата. Моето отказване през 2015-а от националния отбор… Всъщност го сторих за първи път през 2012-а, а три години по-късно трябваше да се запушват дупки, защото Цецо Соколов беше контузен, нещата са различни. В момента погледнете къде играят българските волейболисти и това ще отговори на всички въпроси – имаме един-единствен волейболист в топ отбор. През 2009-а, 2010-а, 2011-а имахме 12 волейболисти, играещи в Италия. Само по себе си това е атестат за уменията на хората, които участват. Когато Цецо Соколов, най-добрият български волейболист, е контузен, нещата стават много сложни. Цецо е човек, който може да победи Иран, сам може да направи разликата в мача срещу Канада, загубен с 2:3. С победи в тези срещи, щяхме да сме във финална шестица. Да, там няма кой да бием, но сме там. Отсъствието на топ волейболистът, който имаме, няма как да не се отрази. Отсъствието на Жоро Братоев също, макар че за мен Сеганов се представи повече от добре.”
„Дали имаше вариант отново да играя за националния отбор? Това е въпрос, на който трудно мога да отговоря еднозначно. Да кажем, че след като се разбра, че Цецо няма да играе, ми мина това нещо през главата. Оказа се, че не само на мен са минавали подобни мисли. Докато се вземе решение, времето изтече.”
„Не мога да кажа какво ме спря. Имахме разговор в края на април, то беше по-скоро като идея, като някакъв вариант. Аз казах на Пламен Константинов, че не съм готов да играя. Казах, че ако България има нужда от мен, ще сваля излишните килограми и ще се вкарам във физическа форма. Оттам нататък дали щях да помогна на отбора – в мача срещу Полша със сигурност не, за мача с Иран – може би. Не знам, трудно е да преценя. Така или иначе, не се чувахме известно време. При следващия разговор по темата вече беше много късно. Времето за подготовка беше изминало.”
„Ако трябва да отправяме някаква критика, мога да разбера когато състезател не му стигат уменията или подготовката, за да се изправи срещу най-добрите. Това, което не мога да разбера, е липсата на желание да го направиш. Има детайли, при които физическата подготовка е определяща, като началния удар. Има и елементи като подсигуряването и защитата, които зависят само и единствено от желанието на състезателя. Това е нещо, което не разбирам: как е възможно на Световно първенство вкъщи, което се случва един път на 50 години, да има хора в отбора, които не желаят да играят и не желаят да се раздават на максимум. Това е нещо, което на мен ми хареса. Не е редно да се подминава с лека ръка, без значение нивото на подготовката, спортната форма, присъствието на мениджър, старши треньор, помощник-треньор, физиотерапевт или каквото и да е”, каза още Николов в откровеното интервю.