Наистина ли това е първенството на изненадите?

Няма спор, че това световно първенство е едно от най-вълнуващите в историята. А решителните мачове тепърва предстоят.
Вече видяхме Испания да бъде изхвърлена от Русия, Аржентина да положи оръжие пред Франция. Бразилия рухна срещу Белгия. А Германия? Е, всички знаем какво се случи там!
Дали обаче първенството наистина е толкова непредвидимо, изненадващо или шокиращо, колкото всички си мислят?
ОК, на полуфиналите останаха само европейски отбори, а всички южноамерикански сили рухнаха в по-ранна фаза. Всъщност – нищо чак толкова необичайно. Ако изключи турнира в Швеция преди 60 години, южноамериканските отбори така или иначе не печелят титлата в Европа.
За 21 издания на световните финали, това е петият случай, когато своеобразният файнъл фор е само с представители на Стария континент след състезанията през Италия 1934-а, Англия 1966-а, Испания 1982-а и Германия 2006-а. Цяла една четвърт от световните първенства са минали под знака на европейска доминация в решителната фаза. Това трудно се квалифицира като случайност, по-скоро е правило средно веднъж на около две десетилетия. Аномалията в случая е, че се случва само две световни след последния случай. Всъщност – изключението, което потвърждава правилото.
Другият факт на изненадата, който се натрапва от медиите: от четирите поляфиналиста, само два са печелили световната титла по-рано. И в този случай това е повече правилото, отколкото изключението. От 1982 г., когато броят на световните финалисти бе увеличен на 24 и турнирът започна да напомня настоящия пъстър футболен празник, това са десетите световни финали. В седем от тях, включително с настоящия турнир, сред най-добрите четири са само два бивши световни шампиони, а веднъж – през 1998-а, на полуфиналите бе само един тим, печелил титлата по-рано. Тогава бе първият път от две десетилетия, когато светът видя нов шампион – Франция.
През 2010-а, когато списъкът с нациите, триумфирали на световно първенство за последно бе обогатен с победата на Испания, на полуфиналите отново бяха само два бивши световни шампиона. Усещането за огромна изненада в случая идва по-скоро от отсъствието сред най-добрите четири и на Бразилия, и на Германия, което не се е случвало на практика от 1930 г. насам! Включително и в условията на по-специфични формати както през 1950, 1974 и 1978а, когато полуфинали в буквалния смисъл не се играят, но дори тогава сред най-добрите четири винаги присъства поне една от двете сили. Добавяйки към това и факта, че Италия изобщо не се класира за Мондиала в Русия, тук вече заключителната фаза добива наистина нестандартен вид без нито една от трите най-успешни нации в историята.
В добавка световните шампиони, които носят историята сега, Франция и Англия, имат по една титла, т.е. настоящите полуфиналисти са триумфирали над света общо два пъти. Преди четири години броят на световните титли общо на отборите, достигнали полуфиналите бе осем. От 1990 г. насам в седем издания три пъти полуфиналистите са имали общо седем титли, веднъж – 6, веднъж – 5 и никога по-малко от четири.
Колко изненадващи са четирите полуфиналиста в контекста на самия турнир. От гледна точка на футболната им класа мненията могат да варират, а анализите да носят различни изводи. Статистиката обаче е категорична. Едно изследване на базата на предишните пет световни първенства, т.е. от 1998 г. насам, показва, че един стабилен критерий е головата разлика в груповата фаза. Според него на 1/4-финалите на мондиалите в този период се класират отбори със средна голова разлика четири цяло и пет. Този път ¼-финалистите бяха Русия и Бразилия (с голова разлика в груповата фаза 4); Англия и Уругвай (голова разлика 5), Хърватия (голова разлика 6) и Белгия (голова разлика 7). Швеция (с голова разлика от групата 3) и Франция (с +2) бяха изключенията.
Същият модел подсказва, че отборите с най-добра голова разлика от груповата фаза в 80 на сто достигат полуфиналте. Моделът с потвърди с класирането на Хърватия, Белгия и Англия.
В същото време, Франция, макар и да не отговаря на модела, остава големият фаворит и това е статут, който заради огромната си класа сините носят със себе си още от преди началото на състезанието.
Какво му е изненадващото?