Субашич - специалистът по хващане на дузпи

„Герой!“ Това е най-често срещаното описание за Даниел Субашич в последните дни. След великолепното си представяне и трите спасени дузпи в осминафинала срещу Дания, вратарят на Хърватия пребори физически проблеми и още едно изпълнение – това на Фьодор Смолов, за да прати отбора си сред най-добрите 4 на световния шампионат само няколко дни по-късно. А сега „шахматистите“ вече са на финал.
Участието в спора за трофея е нещо, което дори легендарната генерация на Давор Шукер и Роберт Просинечки от 1998 година не успя да стори. Тогава, в дебютната поява на Хърватия на Мондиал, тимът остана в топ 4 и грабна бронзовите медали. Според някои от емблематичните фигури в историята на „Ватрените“ - като Стипе Плетикоса, Субашич вече е постигнал повече, отколкото вратаря на националната селекция тогава – Дражен Ладич. А дори шегаджийски той бе обявен за новия министър на отбраната в родината си.
Популярността на родения в Задар страж не е случайна, най-вече заради скромния и земен характер на Субашич. Започнал кариерата си в едноименния местен клуб, през 2008-а вратарят преминава през адски момент. В опит да достигне неточно отправено подаване от Субашич, неговият съотборник и близък приятел Хървойе Чустич удря главата си в бетонно ограждение край терена и напуска този свят заради усложнения в състоянието дни по-късно. Именно в чест на Чустич вратарят на Хърватия и Монако носи във всеки един мач фланелка с неговия лик. А заради показването ѝ след сблъсъка с Дания, Субашич получи и предупреждение от ФИФА.
Именно Чустич бе обявен от някои издания за ангел-хранител на Субашич; за този, който напътства вратаря в неговата кариера. След периода в Задар, стражът записва няколко години в Хайдук Сплит, преди да се насочи към първата си авантюра извън родината – Монако. Субашич се присъединява към монегаските в един от най-тежките моменти в клубната история – периода в Лига 2. И моментално печели симпатиите на феновете – със сърцатата си игра, както и с един рядко срещан за вратар момент – гол от пряк свободен удар в последния мач от сезона, срещу Булон, който носи и победата с 2:1.
В годините след това Субашич записа името си със златни букви в историята на тима от Княжеството. Участвал в постигането на първа титла на страната след 17-годишна пауза, Субашич също така се нареди до легендарния вратар на Монако Флавио Рома, след като помогна за достигането на финалната четворка в Шампионската лига – за едва втори път в клубната история, след рейда до финала през 2004 година, под ръководството на Дидие Дешан.
Точно срещу него ще се изправи Суба, както е известен стражът от Задар, в спора за трофея на 15 юли. С възможност да предложи ново огорчение на финал за вдигналия световната титла като футболист преди 20 години Дешан – както се случи срещу Порто в Шампионската лига през 2004; както се случи и срещу Португалия на домашното Европейско първенство преди 2 години.
А при участие в сблъсъка за световната купа, Субашич би изравнил и Дражен Ладич на втората позиция по мачове на големи първенства за Хърватия – с по 10 срещи. И би се доближил на 5 от абсолютния рекордьор Стипе Плетикоса – макар и той да постигна своите двубои на 5 различни шампионата – докато Суба играе едва втория си такъв.
Сянката на Плетикоса бе надвиснала над Субашич дълги години. Записал своя дебют за националния отбор на 14 ноември 2009, срещу Лихтенщайн, до отказването на Плетикоса през 2014 година той има само 6 срещи за националната селекция зад гърба си. Но след смяната на караула, Суба сграбчва своя шанс и не изглежда така, сякаш скоро ще го пусне. Номер едно в клубния си тим, и с приза за Най-добър вратар във френския елит за сезон 2016-2017; номер едно и за Хърватия, с шанс да бъде избран за Най-добър страж на световния шампионат. Даниел Субашич продължава да твори своята футболна история в Ренесанса на своята кариера. А дали следващият епизод от този Ренесанс ще бъде докоснат от четката на Микеланджело, или перото на Макиавели – това ще разберем в неделя, на Лужники!