Дойде ли мигът на Белгия?

„Моментът няма да е след година, две или три. Моментът е сега! Да постигнем нещо велико!”. Призивът на Еден Азар към съотборниците му от отбора на Белгия е в унисон с общия тон преди определящ турнир за червените дяволи.
Азар, като символична на изящното, интелигентно футболно поколение на страната, вероятно осъзнава важността на предстоящото състезание, по-добре от всеки друг. Колкото и добър да е един от отбор, бива помнен само на базата на успехите си и този белгийски тим не иска съдбата на Холандия на Крой фири Италия на Баджо…
Реториката „Това ще е турнирът на Белгия” не е нещо ново. Още преди четири години червените дяволи заминаха за Бразилия като фаворити, за да отстъпят на ¼-финалите пред Меси и Аржентина. Две години по-късно отборът бе по-опитен, но рухна на същата фаза срещу отстъпващия като класа, но пределно мотивиран състав на Уелс.
Сега ядрото на тиа вече е играло на два големи турнира и повечето от гирачите са на върха на кариерите си. Според изследванията, най-добрата възраст да играеш на световни финали е 27,5 г., средната възраст на белгийците е 27,6 – един от най-опитните отбори на турнира.
Зрелостта и опита не са единствената разлика. След раздялата с Марк Вилмотс, наследнъкт му Роберто Мартинес и екипът му наложиха различна схема на игра с трима централни защитници. Така в състава има място и за тримата изключителни централни защитници – Вертонген, Алдервайрелд и Компани, а съмненията около състоянието на последния не променят нещата заради широката гама от опции. Така бе решен и проблемът с липсата на достатъчна качествен ляв защитник. По-младият от братята Лукаку още се развива и не е готов, а Мартинес не е готов да жертва ролята на Вертонген в центъра, за да го сложи на фланга. В Белгия специалистите са категорични, че прегрупирането във вариант 4-3-3, макар и да не е схема, използвана от Мартинес, не е проблем, тъй като това е системата адаптирана от футболните академии в страната, част от революцията на стратега Мишел Саблон, единодушно сочен като човека зад феноменалното израстване на местния футбол. Т.е., по презумпция това е постройка към която всеки белгийски професионалист е естествено адаптиран още от самото си израстване.
Някои трезви (или, кой знае, може би просто параноични) гласове в местната преса напомнят за съществуващите все пак проблеми. Например трудността многобройните звезди от Висшата лига на Англия да се превърнат в истински колектив. Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити, Челси и Тотнъм дават болшинството от талантите в състава. Контраатукаващият стил на Моуриньо и Антонио Конте кара звездите на Юнайтед и Челси да се прибират без топка. Ултраофанзивните схващания на Гуардиола и Почетино създават естествени инстинкти на играчите на Сити и Тотнъм да пресират високо.
Някои говорят за чисто националистичното, вероятно преувеличено, но със сигурност съществуващо, разделение на френско-езични белгийци, групирани около Азар и фламандци, които са зад Де Брюин. В по-сериозен тон ролята на Де Брьойне често е променяна или дори подценявана, за да бъде даден шанс на Азар да дърпа конците. Звездата на Челси не оправда доверието на Мондиал 2014 и Евро 2016-а и гласовете лидерският жезъл да бъде връчен на Де Бройне започват да доминират. Едва ли достигат обаче до ушите на Мартинес, при който Еден сякаш най-после постигна топ форма на международно ниво. Той бе пряко отговорен за 11 гола в квалификациите (6 като автор, 5 като асистент). Шефът отново ще е той и моментът наистина е сега!
Част от проблема на Вилмотс беше неспособността му да надхитрява мениджърите на топ съперници, дори когато ги превъзхожда като качество и двубоят с Уелс от Евро 2016-а пак идва на ум… Мартинес още не се е изправял състезателно срещу топ съперник. А в контролите му опоненти от най-високо ниво бяха само Испания в дебюта му (загуба), Холандия (равенство) и наскоро Португалия (отново равенство)…
Да имаш набор от отлични футболисти е едно. Да спечелиш трофей съвсем друго. Питайте Англия и Свен Горан Ериксон, за който с Бекъм, Лампард, Джерард и Оуен ¼-финалът остана максимум. Както е и за Златното поколение на Белгия досега…