Следвай
1391
Красимир Костов: Харесва ми да съм на вратата, това за мен е всичко
888
18.10.2018
Вратарят на Ботев Враца Красимир Костов коментира представянето си с екипа на врачани през настоящата кампания. Той коментира и ситуацията при първия гол за ЦСКА в мача на неговия тим, когато той направи сериозна грешка, хващайки топката извън наказателното поле.
"Когато улових топката бях с гръб към страничния съдия, чух и някакъв сигнал от трибуните, чух засада, но това е в миналото. Човек се учи от грешките си, анализирахме грешката, продължаваме напред, всички застанаха зад мен", коментира той.
Срещу Славия бях щастлив, доволен когато оценяват работата му, и доброто и лошото трябва да се забрави бързо, защото идва следващия мач. Хората, които ми помагат, благодарение на които преминавам по-лесно през трудностите, хората, които са до мен, съпругата и семейството", коментира Костов.
"Надявам се, хората в атака да са любимците, да са на преден план, дай Боже да побеждаваме. Доста време се застоях на резервната скамейка в Пирин, има и положителна страна, помогна ми, беше мотивиращо, аз не се отказвам", добави той.
"Дядо ми лека му пръст е бил вратар, на ниво селско, не знам дали от него не съм се запалил, майка ми е шивачка, обичаше да ми шие фланелки, но най-лесно на машината се изписваше №1 и в махалата все ме слагаха на вратата, харесва ми да съм на вратата, това за мен е всичко", добави още вратарят на Ботев Враца.
"Когато улових топката бях с гръб към страничния съдия, чух и някакъв сигнал от трибуните, чух засада, но това е в миналото. Човек се учи от грешките си, анализирахме грешката, продължаваме напред, всички застанаха зад мен", коментира той.
Срещу Славия бях щастлив, доволен когато оценяват работата му, и доброто и лошото трябва да се забрави бързо, защото идва следващия мач. Хората, които ми помагат, благодарение на които преминавам по-лесно през трудностите, хората, които са до мен, съпругата и семейството", коментира Костов.
"Надявам се, хората в атака да са любимците, да са на преден план, дай Боже да побеждаваме. Доста време се застоях на резервната скамейка в Пирин, има и положителна страна, помогна ми, беше мотивиращо, аз не се отказвам", добави той.
"Дядо ми лека му пръст е бил вратар, на ниво селско, не знам дали от него не съм се запалил, майка ми е шивачка, обичаше да ми шие фланелки, но най-лесно на машината се изписваше №1 и в махалата все ме слагаха на вратата, харесва ми да съм на вратата, това за мен е всичко", добави още вратарят на Ботев Враца.
Виж повече
Виж по-малко