VBOX7

от единия ъгъл на пещерата в другия.
-Ей,како!-провикна се малката Мю и задумка по гърба на Мюмлата.Но Мюмлата
продължи да спи и дори не помръдна.
-Започвам да побеснявам-изсумтя малката Мю.-Веднъж да имаш нужда от сестра,и какво?!
Тя изрита спалния чувал.После пропълзя до изхода на пещерата и почти
очарована впери поглед в студения мрак.
-Сега ще видите вие!-промърмори малката Мю и се спусна по склона до морския бряг.
Там цареше по-страшна пустота,отколкото на края на света-ако някой изобщо е стигал
до там.Вятърът с тих шепот смиташе снега по леда на големи сиви ветрила.
Брегът се губеше в мрака,защото луната беше залязла.
-А сега да потегляме!-викна малката Мю и разпери полите си пред острия северняк.
Тя започна да се пързаля между заснежените места ту насам,ту натам,
управляваше с крака и уверено пазеше равновесие,както е обичайно за една Мю.
Свещичката в плажната беседка отдавна вече не гореше,когато малката Мю мина оттам.
Тя само зърна заострения покрив,който се открояваше на нощното небе,но не си помисли:
"Това е нашата прастара беседка."Тя душеше острата,опасна миризма на зимата
и спря до брега за да се ослуша.Някъде из Самотните планини-ужасно надалеч-виеха вълци.
-Ето че става сериозно-промълви малката Мю и се ухили в тъмнината.Носът й подсказа,че
тук някъде минава пътят за Муминската долина и къщата,в която имаше топли завивки,а може би-
дори и някой нов спален чувал.Тя прекоси плажа по права линия и се втурна между дърветата.
Толкова беше мъничка,че краката й не оставяха никакви следи по снега.