VBox7 logo

allvin

,,Войната се печели в класната стая" - Бисмарк - Разгледано в по-широк смисъл,доброто бъдеще на една държава зависи много и от правилното възпитание на децата 'и,а пък правилното възпитание на момчетата ги прави истински мъже-доказателство за това е ,,Хитлерюгенд",които
се сражаваха геройски в Нормандия и устояваха позициите си дни наред срещу многократно превъзхождащите ги противникови войски,а колко от днешните 18 годишни български момчета могат да направят това?Колко от днешните 18-20 годишни момчета и момичета са готови за създаване на семейство?Това жалко положение на днешна България е създадено от мнозинството от хората в българския политически и бизнес елит,които се превърнаха в едни гнили дървеса,изгнили от алчност и безчовечност:http://www.vbox7.com/play:1f839d49

............................................................................................................................................................................

,,Който сам не е бил в хватката на задушаващата нищета,той никога няма да разбере какво означава този ад." ... ,,Благодарение на всичко това (безработица,мизерия) енергичният и трудолюбив момък променя цялостно облика си.От трудещ се той се превръща в обикновен инструмент на онези,които започват да го използват за ниските си и користни цели.Толкова често му се е налагало да бъде безработен без да има вина за това,че той започва да мисли така:месец повече или по-малко-няма значение.В края на краищата той започва да се отнася индиферентно не само към въпросите на своите доходи и съществуване,но и към въпросите,свързани с рушенето на държавните,обществените и общокултурните ценности.Вече нищо не му струва да участва в стачки,но нищо не му струва и да се отнася към тях индиферентно."... ,,Съвременната западна демокрация е спътница на марксизма,който изобщо е немислим без нея.Тя е именно онази почва,върху която израства това чудовище.Нейната най-отвратителна външна проява е парламентаризмът...Онова,което ми правеше впечатление,беше пълното отсъствие на лична отговорност.Парламентът приема някакво решение,чиито последствия могат да се окажат съдбоносни.И какво от това?Никой не е отговорен за това и никой не може да бъде подведен под отговорност...Нима въобще колебаещо се мнозинство от хора може наистина да носи някаква отговорност?"...,,Гръцкият идеал за красота е останал безсмъртен именно защото тук имаме изумително съчетание на физическата красота с благородството на душата и широк полет на ума". - ,,Моята Борба" - Адолф Хитлер “...Човекът, който за задоволяването и запълването на своя живот няма нужда от нищо друго, освен от ядене и пиене, никога не е могъл да разбере оня човек, който предпочита да не му достига насъщния хляб, за да може да утоли жаждата на своята душа и глада на своя дух...”


Нюрнберг, 02 септ. 1933 г. Адолф Хитлер

Германия 1918-1932-глад и мизерия;Германия 1933-Фюрерът застава начело на Райха;Германия 1933-1939-разцвет и благоденствие;Германия 1939 - вече е първа военна сила в света!!! И всичко това само за шест(!!!)години!!!
................................................................................................................................................................
,,Израснал сред сивата среда на народа си,никому неизвестен,днес-цял свят вълнуващ.Преживял всички страдания и изпитания с народа си през време на страшен погром и падение.И чрез мистично прозрение разкри той много злокобни тайни,отвори очите на потиснатите.И както Богочовекът с вселюбящо сърце вдигна бич срещу безсрамните търгаши в Храма Господен,така и водачът с нежно и състрадателно сърце стовари железен юмрук върху лицемерните потисници и търгаши международни - и светец,и аскет,и гранитна сила,и човек!" Този възторжен отзив за Адолф Хитлер,изречен от големия ни художник и немски възпитаник Борис Денев,е публикуван в една анкета на сп.,,Илюстрована седмица".След 9.09.1944 услужлива ,,къртица" ще изрови тези думи и за твореца ще настанат тежки дни....... - в-к ,,Седмичен Труд" - бр.41,13 октомври 2010 г.
...................................................................................................................................................................................

Герои на Вермахта:Франц
Щаудегер(1923-1991) - Героизма на воините от Вермахта през WW-2:Франц Щаудегер сам със своя „Тигър” отразява атака на 50 Т-34, изразходва всичките си боеприпаси и се изтегля оставяйки 22 горящи Т-34.

ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ,,ТИГЪР" СРЕЩУ ЦЕЛИ 50 Т-34!!! И УСПЯВА ДА ПОРАЗИ САМ 22 Т-34!!!

(Коментарът е излишен,както се казва в такива случаи...)



Франц Щаудегер е роден е на 12 февруари 1923 г. в Унтерлойбах, до Блайбург в Каринтия (Австрия). Баща му е кръчмар и има общо трима сина. Франц завършва училището в Клагенфурт през 1940 г. и постъпва като доброволец във Waffen-SS на 17-годишна възраст. Приет е в тренировъчен батальон за резерви на Leibstandarte SS "Adolf Hitler".

По време на първите сражения в състава на 1-ва рота от Leibstandarte, Щаудегер е ранен и получава първото си отличие - Черна значка за раняване. През март 1942 г. е повишен в SS-Sturmmann. След възстановяването от раните е изпратен на обучение за танкист и постъпва в ротата, въоръжена с Тигри от LSSAH в края на 1942 г. След завършване на обучението се връща в LSSAH и става командир на Panzer III от взвода на Михаел Витман.

След като е повишен в SS-Unterscharführer на 20 януари 1943 г., Щаудегер води първите си сражения като командир на танк в битката за Харков. След повторното превземане на града му е поверено командването на танк Тигър І от взвода на SS-Untersturmführer Хелмут Вендорф и впоследствие е награден с Железен кръст ІІ степен (20 март 1943 г.) както и със Сребърна бойна танкова значка (1 април 1943 г.). На 5 юли 1943 г., в деня на започване на Операция "Цитадела" Щаудегер унищожава два съветски танка в близка битка и получава Железен кръст І степен. Ето какво се случва три дни по-късно, в разгара на операция "Цитадела":

8 юли: SS-Unterscharfuеhrer Франц Щаудегер от 2-ри взвод на SS-Untersturführer Х. Вендорф няма възможност да вземе участие в атаката на своята рота, защото Тигърът му (№ 1325) има технически проблем, и остава в Тетеревино. Няколко часа по-късно Щаудегер получава информация, че група от около 50-60 танка T-34 се приближава бързо от северозапад. Без да се колебае нито секунда, той прави всичко възможно за да поправи "Тигъра" и за съвсем кратко време успява да го върне в пълна изправност. Насочва машината с екипажа си (SS щурман Херберт Щелмахер (водач), SS панцершутце Герхард Валтерсдорф (радист), SS панцершутце Хайнц Бухнер (мерач) и SS панцершутце Валтер Хенке (зареждач) )към посоката, от която е докладвано, че се приближават вражеските танкове. Отминаващи гренадири казват на Щаудегер, че пет съветски танка вече са успели да пробият немските позиции. След известно време екипажът на "Тигъра" забелязва два от танковете, унищожени от немската пехота. Останалите три Щаудегер унищожава сам за кратко време. Но внезапно още две съветски машини Т-34 се появяват на железопътния насип. Унищожени са с две точни попадения на "Тигъра". След това Щаудегер командва танка си да премине през позициите на немската пехота и да се отправи в незаетата от никой територия. Подобна самостоятелна акция е изключително рискована и почти обречена на неуспех. Противникът е многоброен - очаква се сблъсък с около 50 съветски танка. И действително Щаудегер скоро ги вижда. Пет танка се появяват от горския пояс по дължината на железопътната линия . Щаудегер не губи време и дава нареждане за бой. Бухнер се прицелва в първия танк и стреля по него. Т-34 е фатално поразен. Останалите вражески единици откриват веднага ответен огън, но Тигарът като по чудо оцелява и успява да надделее, унищожавайки останалите 4 машини на врага.

Скоро от горския пояс отново започват да се появяват Т-34 и Щаудегер пак влиза в бой. Най-много физическа работа има зареждачът Ханке, който непрестанно трябва да пълни 88-милиметровото оръдие на "Тигъра". Водачът Щелмахер постоянно променя позицията на танка, за да не могат противниците да се прицелят в него. Жестоката битка приключва след 2 часа. "Тигърът" е унищожил 17 вражески танка, сам получавайки многочислени противникови попадения, които обаче не успяват да го изведат от строй. Съветските бойци разбират, че от това място няма да могат да пробият немската линия и се оттеглят. Но Щаудегер няма намерние да отстъпи зад спасителната позиция на полк Дойчланд и решава да продължи боя. От подветрената страна, скривайки се под облаците дим от горящите Т-34, той приближава унищожените танкове, за да намери в гората нови цели. Отново твърде опасна маневра, която може да вкара "Тигъра" в капан, но Щаудегер поема риска.

Големият "Тигър" бавно се придвижва напред със зареден бронебоен снаряд и Бухнер готов всеки миг да се прицели. Внезапно забеляват противника: танковете Т-34 се прегрупират в горската падина. Двигателят на "Тигъра" изревава, а след това внезапно забавя обороти: първият снаред е изстрелян и поразява целта си. Оръдието на "Тигъра" отново бълва снаряд след снаряд и унищожава още пет Т-34. Когато бронебойните снаряди свършват, "Тигърът" подхваща фугасен огън. Още 4 съветски танка пламват. Противникът е напълно деорганизиран. "Тигърът" сякаш е неуязвим и останалите вражески танкове в паниката откриват безпорядъчна стрелба в стремежа си да избегнат пълно унищожение. Щаудегер прокарва "Тигъра" си право през вражеските редици, внимавайки да не бъде атакуван внезапно. Когато боеприпасите свършват и двигателят започва да работи с прекъсвания, Щаудегер най-сетне решава, че е време да се оттегли.

Смелата акция на 20-годишния Франц Щаудегер предотвратява опасен вражески танков пробив. С унищожаването на 22 съветски танка, той отслабва много неприятелската формация и по този начин променя тактически намеренията на противника. За своята изключителна храброст, вярност и отдаденост на дълга Франц Щаудегер има честта да бъде първият командир на "Тигър", награден с Рицарски кръст.

Информиран за извършеното от един-единствен "Тигър", Адолф Хитлер вика Щаудегер при себе си в главната си щабквартира. Младият танкист разказва на фюрера подробно за битката и опита си, натрупан при сражения от типа "танк срещу танк".

Щаудегер е уважаван от своя екипаж и като цяло е добре приет в ротата, но не се радва на особено голяма популярност и не става звезда като своя колега Михаел Витман. Франц Щаудегер преживява войната и умира във Франкфурт на 16 март 1991 г.
..................................................................................................................................................................
Високи, сини планини,
Реки и златни равнини
Небе, по-нежно от коприна –
Това е моята родина!

...Обичам те, земя голяма,
Тъй както си обичам мама,
Тук мила ми е всяка птица
И всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,
Що слушам по поля и друми.
Обичам хубавите песни
И приказките ни чудесни.

Когато гледам планините
И слушам да шумят реките,
В шума на Рила и Пирина
аз чувам моята родина!!!... - М.И.
.................................................................................................................................................................

,,O,Шипка!" - Иван Вазов -23 август 1877 г.



Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.



О, Шипка!



Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

...........................................................

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!
.................................................................................................................................................................................................
Писмо на индианския вожд Сиатъл
от Да СПРЕМ убиването на планетата на 11 октомври 2010 г. в 13:28

Манускрипта е бил написан преди 142 години.Негов автор е индианският вожд Seattle,на племето Duwamish,от северозападните територии на САЩ,които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Seattle е изпратил в 1855 година на президента F. Pierce, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Suwamish.





Великият вожд от Вашингтон ни праща известие,че иска да купи нашите земи. Великият вожд също ни изпраща думи на приятелство и добра воля. Оценяваме този израз на внимание,защото знаем,че нашето приятелство му е излишно. Ще разгледаме неговото предложение,защото знаем,че ако не го направим,то Белият човек може да доиде със своите Огнени оръжия и да вземе нашите земи. Великият вожд от Вашингтон може да вярва в това,което казва вожда Seattle,със същата сигурност, с която нашите Бели братя вярват в промяната на четирите годишни времена! Моите думи са непроменяеми както звездите!



Как можете да купувате и продавате небето,топлината на земята,тази идея ни се струва чужда.Не сме собственици на Свежестта на въздуха и на сребристия блясък на водата.Как можете да ги купите от нас? Трябва да знаете,че всяка частица от тази земя е свещенна за моя народ.Всяко блестящо листо,всеки пясъчен плаж,всяка мъгла в гората,всяко насекомо със своето жужукане,са свещени в паметта и опита на моето племе.Сокът на дърветата, който се движи в тях носи спомените на червенокожите хора! Покойните бели хора забравят своята родна земя,когато поемат последния си път към звездите.За разлика от тях нашите Никога не забравят тази прекрасна земя,която е майката на всички червенокожи хора.Ние сме част от земята и тя е част От нас!!Благоуханните цветя са нашите сестри,еленът, мустанга и орела са нашите братя!!



Планинските скалисти върхове,зелената трева от прериите,топлината на телата на мустанга и човека,всички те принадлежат на същата фамилия..



За това,когато Великият вожд от Вашингтон казва,че иска да купи нашите земи, прекалено е това,което иска! Той ни осигурява място,където ще можем да живеем с нашите племена,ще бъде наш баща и ние негови синове.За това и Разглеждаме неговото предложение за покупка на земите ни,но това няма да е лесно,зашото тези земи са свещени за нас. Сребристата вода,която тече по коритата на ручеи и реки,не е просто вода,а кръвта на нашите прадеди!!



Ако ви продадем тези земи,трябва да запомните,че те са свещени и трябва да научите вашите синове на това и че всяко фантастично отражение в прозрачните води на езерата, говори за спомените и историята на моя народ. Шепота на водата е гласът на нашите прадеди!



Реките са наши сестри,те утоляват жаждата ни.Реките носят с водите си нашите канута и хранят децата ни. Ако ви продадем земите си, трябва да запомните и учите синовете си,че реките са наши и ваши сестри,за напред би трябвало да се отнасяте с тях,като с членове на семейството си !!



Знаем,че Белият човек не разбира нашия начин на живот. За него е безразлично едно или друго парче земя,защото той е странник,който идва в нощта за да открадне от земята каквото му е нужно.Земята за него не е брат, а е враг,когато я завладее я напуска и продължава своя път. Оставя зад себе си гробовете на своите родители,без това да има за него значение. Отстранява от земята своите синове,без това да го афектира! Забравя гроба на баща си и правата на своите синове. Отнася се към майка си земята и брат си небето,като към неща,които се купуват , продават и крадат. Незадоволимият му апетит ще унищожи земята и ще остави след себе си само пустиня!



Не го разбирам. Начинът ни на живот е различен от вашия. Посещението на градовете ви причинява болки в ушите на червенокожите хора.Може би е така,защото индианеца е дивак и не разбира нещата.Нямате нито едно място,където може да се чуе разлистването на дърветата през пролетта или трептенето на крилата на насекомите!Но може би е така,защото съм дивак и не мога да разбера нещата! Шумът на градовете е като обида за нашите уши. И какъв живот е този,когато човек не може да чуе самотния зов на чаплата,или нощната дискусия на жабите в залива... Аз съм индианец и не го разбирам. Ние червенокожите предпочитаме мекия звук на вятъра,който гали лицето на езерата и благоуханието на същия вятър, Пречистен от обедния дъжд и парфюмиран от аромата на боровете! Въздухът е безценен за червенокожите,защото всичко живо го споделя>Животните,дърветата и човека. Белият човек като ли не усеща въздуха,който диша.Като накой агонизиращ,който е нечувствителен към миризмата на собственото си разпадане. . Пак ще кажа,.че ако ви продадем земите си трябва да запомните,че въздухът е безценен за нас, и че той споделя духът си с всеки живот който поддържа!И ако ви ги продадем,да ги оставите отделени настрана като свещени,като едно място, където може да отиде Белия човек и да се наслади на полъха на свежия вятър,напоен с аромата на цъфтящата прерия!



Ще разгледаме вашата оферта за покупка на земите ни.Ако решим да я приемем,ще има едно условие. Белият човек да се отнася с дивите животни като към свои братя.Аз съм един индианец и не разбирам как изпускащия пара Железен кон Може да бъде по-важен от бизона,когото убиваме ,за да се нахраним и то при остра нужда.Какво би бил човек без животни- те,ако те изчезнат... Човека би умрял от самота и духовна нищета.Защото това,което се случва на животните, много скоро ще сполети и човека. Всички неща са свързани в Природата!



Вие трябва да учите синовете си,че земятя под вашите крака,това е прахът на прадедите ви! За да респектират земятя,трябва да кажете на вашите синове ,че Земята е пълна с живота на прадедите ни,така също и че тя е нашата Майка.Всичко,което афектира нея,засяга и нейните синове,нанасяйки вреда на нея ,вредят на себе си!! Ние това го знаем.Земята не принадлежи на Човека,а той принадлежи на нея!Той не е създател на Живота,а е само една брънка от него!Всичко което прави срещу Природата,го прави срещу себе си..Знаем, и че всички неща са свързани,както Кръвта,която свързва една фамилия!!



Дори и Белият човек,чийто Бог върви редом с него и разговарят като приятели,не може да бъде изключение от нашата обща съдба. Може би,след всичко това,все пак ще станем братя някой ден.Ще видим.... Знаем нещо,което може би и вие ще откриете в един прекрасен ден,че нашият Бог е и вашия Бог! Сега мислите,че сте Негови собственици,както искате да сте и на нашите земи,но няма да бъдете!. Той, Бога на човечността и състраданието е еднакво справедлив, както към червенокожите,така и към белите хора!.



Тази земя е безценна за Него и причинявайки и вреда означава неуважение към нейния създател! Ако замърсявате постоянно леглото в което спите,ще умрете някоя нощ задушени от мръсотията си. Може би в последния си час,ще се почуствате озарени от идеятя,че Бог ви е пратил по тези земи и ви е дал господството над тях и червенокожите племена,като една специална цел.. Тази мисия е едно тайнство за нас,защото не разбираме какво ще стане,когато бъдат избити бизоните,когато дивите мустанги бъдат опитомени,когато и най-отдалечените кътчета на горите ще излъчват миризмата на много хора, и когато погледа към зелените върхове на планините бъде преграден от редове бодлива тел.. Тогава ще попитаме.. Къде е гъстата гора...Няма я.... Къде е орела..Няма го,изчезна..........





И тук свършва Живота и започва борбата за оцеляване!!!

........................................................................................................................................................................

Добра здравна и сексуална култура - щастлив брак - здраво семейство - силна държава

Oткъс от книгата на д-р Джеймз Добсън ,,Брак и сексуалност - д-р Добсън отговаря на вашите въпроси" - глава 7 - ,,Сексуалност"

Казахте, че сексуалната революция може да ни унищожи като нация. На какво се основава това ваше мнение?

Най-малко от 50 века човечеството интуитивно знае, че неконтролираният сексуален живот представлява опасност за оцеляването както на отделния индивид, така и на цялото общество. Историята доказва същото. Антропологът Дж.Д.Ънуин е провел изследвания върху 88-те цивилизации, съществували в човешката история. Всяка култура, заявява той, притежава сходен жизнен цикъл, който започва със стриктна система от правила за сексуално поведение и завършва със стремеж към пълна "свобода" на желанията и страстите. Ънуин твърди, че всяко общество, което разширява границите на сексуалната етика, скоро загива. Изключения не е имало.

Защо смятате, че сексуалното поведение на един народ е свързано с неговата сила и стабилност? Не мога да разбера каква е връзката.

Оцеляването е свързано със секса, тъй като енергията, която поддържа съществуването на един народ, е сексуална! Физическото привличане между мъжете и жените ги подтиква да създават семейства и да се посвещават на тяхното развиване. Това привличане ги насърчава да се трудят, да спестяват и да се бъхтят, за да осигурят оцеляването на семействата си. Тяхната сексуална енергия им дава стимул за отглеждане на здрави деца и за предаване на ценности от поколение на поколение. Половият нагон подтиква мъжа да работи, когато му се забавлява, а жената -- да спестява, когато й се харчи. Накратко, сексуалната страна на нашата природа -- но само когато се изявява вътре в семейството -- дава стабилност и отговорност, които иначе не биха съществували. Когато една нация притежава милиони посветени и съзнателни семейства, цялото общество е устойчиво, отговорно и репродуктивно.

И обратно, необузданото освобождаване на сексуална енергия извън семейството води до потенциална катастрофа. Същата сила, която свързва един народ, може да се превърне в причинител на собственото му унищожение. Това може да се илюстрира, като сравним сексуалната енергия в семейството и физичната енергия в ядрото на атома. Електроните, неутроните и протоните се поддържат в динамично равновесие от електрически сили в атома. Когато атомът и неговите съседи се разцепят (както в атомната бомба), енергията, която е осигурявала вътрешната стабилност, се освобождава с невероятна разрушителна сила. Имам достатъчно причини да вярвам, че аналогията между атома и семейството е нещо повече от случайно съвпадение.

Кой може да оспори факта, че обществото отслабва сериозно, когато силното сексуално привличане между мъжете и жените придобива формата на подозрения и интриги в милиони семейства. Когато жената не знае какво прави мъжът й извън дома; когато мъжът не се доверява на жена си в свое отсъствие; когато половината от булките застават бременни пред брачния олтар; когато двамата младоженци предварително са преспали с множество партньори, изгубвайки по този начин изключителното тайнство на брачното легло; когато всеки върши каквото си иска, т.е. каквото му носи незабавно чувствено удовлетворение.

За нещастие най-беззащитната жертва на неморалното общество е малкото дете, което чува как родителите му крещят и се карат. Неразбирателството и огорчението им се изливат върху неговия свят и нестабилността на дома оставя грозните си белези върху младото съзнание. После то вижда родителите си да се разделят и казва сбогом на баща си, когото обича и от когото така се нуждае. Да не споменавам хилядите деца, които се раждат всяка година от самотни млади майки, повечето от които никога не узнават какво е топъл и уютен дом. Или да се замислим над неконтролируемия бич на венерическите болести, достигащи размерите на епидемия сред съвременната младеж. Това е истинското лице на сексуалната революция и ми е омръзнало да слушам да я превъзнасят и величаят. Бог съвсем ясно забранява безотговорното сексуално поведение -- не за да ни лиши от удоволствия, а за да ни предпази от катастрофалните последствия от този гнил начин на живот. Отделни хора или цели нации, избрали да се отрекат от Неговите заповеди в това отношение, рано или късно ще платят скъпо за глупостта си.

..................................................................................................................................................................................................................




АТЛАНТИДА -1.Разцветът:...земята беше все още богата...Хълмовете бяха увенчани с величествени дървета...Обширните,подобни на градини равнини бяха покрити със зеленина и ухаеха от хиляди цветя.Разнообразието на земните плодове бе голямо и изобилието им почти неограничено.Дърветата бяха далеч по-големи,красиви и със съвършенни пропорции,каквито днес не се намират.Дървесината им бе финна и здрава,по твърдост почти като камък и едва ли по-малко устойчива от него.Злато,сребро и скъпоценни камъни съществуваха в изобилие.......Въпреки нечестието на предпотопния свят тази епоха не беше,както често се предполага,време на невежество и варварство...Сега има хора,които се отдават на учене в продължение на двадесет до петдесет години и светът се изпълва с възхищение от техните постижения.НО КОЛКО ОГРАНИЧЕНИ СА ТЕ В СРАВНЕНИЕ С ПОСТИЖЕНИЯТА НА ДРЕВНИТЕ,ЧИИТО УМСТВЕНИ И ФИЗИЧЕСКИ СИЛИ СА СЕ РАЗВИВАЛИ ЦЕЛИ ВЕКОВЕ!!! 2.Падението:...Хората избраха да следват собствените си грешни желания,в резултат на което престъпленията и нещастията се разпространиха бързо... 3.Потопът:...Но на осмия ден тъмни облаци покриха небето.Последваха гръмове и светкавици.Бързо започнаха да падат едри капки дъжд.Небето все повече потъмняваше и скоро започна проливен дъжд.Животните ревяха наоколо в див ужас и с обърканите си гласове сякаш оплакваха собствената си съдба и тази на човека...Водите се сипеха от облаците като мощни водопади...Ужасът на човека и на животните бе неописуем...Отмъстителните води заляха и последното убежище...... 4.Последствия:Греховете,предизвикали отмъщението върху предпотопния свят,съществуват и днес...Друга буря наближава...Множествата...живеят,за да задоволяват сетивата си- само за този свят и за този живот.Екстравагантността завладява всички слоеве на обществото.Честността се жертва за лукс и показ.Тези,които бързат да се обогатят,извращават справедливостта и подтискат бедния,а ,,роби и човешки души" още се купуват и продават.Измами,подкупничество и кражби се ширят неосъдени на най-високи и най-низки места.Пресата гъмжи от съобщения за убийства-престъпления,извършени така хладнокръвно и безпричинно,сякаш е заличено всяко чувство за човечност.Дадената от вдъхновението картина на предпотопния свят представя изключително точно състоянието,към което бързо се приближава съвременното ни общество.Дори сега,в нашия век,в така наречените християнски страни,всеки ден се извършват престъпления,черни и ужасни като тези,заради които бяха унищожени предпотопните грешници.......,,Патриарси и Пророци"-Елена Вайт(1827-1915) P.S.,,AТЛАНТИДА" е сложена лично от мен,както и ,,разцветът",,,падението" и ,,последствия"-това са единствените думи,вмъкнати от мен.Oт същата авторка(Елена Вайт),ви препоръчвам още и ,,Пророци и Царе";,,Великата Борба";и компилациите(книги,съставени от различни писма,статии,откъси от други книги),,Съвети за диетата и храненето"(Диета и Храна");,,Християнският дом"(Дом и Семейство");,,Свидетелства върху сексуалното поведение,прелюбодейството и развода";,,Ум,Характер,Личност";,,Съкровища от свидетелства"-http://www.amigosbg.com/forum/viewforum.php?f=54
........................................................................................................................................................................

Заглавие: Двете корони - 26 - Съкровищница от свидетелства Том 1 - Елена Вайт (Елън Уайт)

Във видението, дадено ми в Батъл Крийк, щата Мичиган, на 25.10.1861 г. ми бе показана земята - тъмна и мрачна. Ангелът каза: "Гледай внимателно!" Видях хората по земята. Някои бяха обкръжени от Божии ангели, а други бяха в пълна тъмнина, обкръжени от зли ангели. Протегната от небето ръка държеше златен скиптър, на чийто връх имаше корона, обсипана с диаманти. Всеки диамант блестеше с чиста и великолепна светлина. На короната бяха изписани думите: "Всеки, който ме спечели, е щастлив и ще има вечен живот."
Под короната се виждаше друг скиптър, където също бе поставена корона, в чийто център имаше диаманти, злато и сребро, излъчващи съвсем малко светлина. Надписът на короната гласеше: "Земно съкровище. Богатството е сила. Всеки, който ме спечели, ще има почит и слава." Видях голямо множество, което се втурна напред, за да спечели тази корона. Всички вдигаха голям шум и в желанието си да получат короната изглеждаха като обезумели. Блъскаха се един друг, изтласкваха по-слабите назад и прескачаха падналите в бързината. Много от тях алчно сграбчваха съкровищата вътре в короната и ги стискаха здраво. Косите на някои бяха посивели, а лицата им - набраздени от грижи и безпокойство. Те не зачитаха собствените си роднини, които бяха кост от костта им и плът от плътта им; и когато към тях бяха отправени очакващи погледи, стискаха още по-здраво съкровищата си, сякаш се бояха да не би в момент на невнимание да загубят нещо или да бъдат принудени да ги разделят с роднините си. Алчните им погледи бяха приковани към земната корона и те смятаха и пресмятаха нейните съкровища. Сред тълпата се появяваха, белязани от нужда и нещастие хора, и поглеждаха с копнеж към съкровищата в короната. Но се отдалечаваха безпомощни, защото по-силните надвиваха и изтласкваха по-слабите. Въпреки това те не се отказваха напълно, а заедно с групата от болни, стари и обезобразени се опитваха да си пробият път към земната корона. Някои умираха в стремежа си да я достигнат. Други падаха в мига, когато вече се протягаха, за да я вземат. Мнозина я държаха само за кратко време преди да паднат. Мъртви тела покриваха земята, а множеството продължаваше да върви напред, прескачайки падналите и мъртвите тела на техните ближни. Който достигнеше короната, ставаше притежател на съкровищата, а насъбралата се група от хора шумно го аплодираха.


Сатанинските измами
Една голяма група от зли ангели бяха много заети. Сатана беше в средата и всички гледаха с огромно задоволство борещите се за короната. Той като че ли особено окуражаваше онези, които жадно се стремяха към нея. Мнозина от тях изповядваха, че са християни. Изглежда някои имаха известна светлина. Те поглеждаха с желание към небесната корона и оставаха очаровани от нейната красота, но нямаха истинско понятие за нейната стойност и слава. Докато протягаха вяло едната си ръка към нея, с другата се стремяха жадно да достигнат земната, решени на всяка цена да я имат. В усилената гонитба за получаване на земната корона, напълно изгубваха от погледа си небесната. Бяха попаднали в тъмнина, но въпреки това продължаваха пипнешком да я търсят. У някои от тълпата, която така жадно се стремеше към тази корона, се появи разочарование. Те изглежда започваха да осъзнават опасността, в която се намираха, и сериозно се насочваха към небесната корона. Скоро мрачните им лица се проясняваха, а потиснатостта им се превръщаше в жизненост и свята радост.
Тогава видях една група хора, които вървяха напред в тълпата с очи, внимателно съсредоточени в небесната корона. Когато се опитваха с усилие да си проправят път в безредната тълпа, ангели ги придружаваха и им разчистваха място, за да напредват. Щом наближиха небесната корона, излъчваната от нея светлина засия над и около тях, разпръсквайки мрака. Ставаше все по-светло и по-светло, докато те бяха преобразени и заприличаха на ангели. Не погледнаха нито веднъж с копнеещи очи към земната корона. Преследващите земната корона им се надсмиваха и хвърляха черни топки след тях. Тези топки не ги оставяха следи по тях, докато очите им гледаха към небесната корона. Но онези, които обръщаха внимание на черните топки, биваха изцапани от тях. Представен ми бе следният текст:
"Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат. Защото където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти. Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината! Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона" (Матей 6:19-24).
Картината, която бях видяла, ми бе обяснена така: Множеството, което тъй жадно се стреми към земната корона, това са хора, които обичат съкровищата на този свят и са измамени от краткотрайната им привлекателност. Видях, че някои, които искаха да бъдат Исусови последователи, са толкова амбициозни в жаждата си за земните съкровища, че загубват любовта си към небето, действат, както светът действа, и се считат от Бога като принадлежащи на света. Те изповядваха, че се стремят към безсмъртна корона и към съкровище на небето, но интересите и главното им занимание всъщност е да добият земни съкровища. Онези, чиито съкровища се намират в този свят и които обичат своите богатства, не обичат Исус. Те може да смятат, че са прави, и макар да се придържат към своето изповедание със скъперническа страст, не могат да осъзнаят състоянието си и да почувстват, че обичат парите повече от делото на истината или от небесното царство.
cool bg

Последни