VBOX7

извивки на речната долина, горите, суровата красота на скалните зъбери, старите крепости и селища. Сред най-запомнящите се е обзорът от височината преди с. Червен. Скалите очертават широка дъга, а в подножието, върху обградения от р. Черни Лом просторен рид, се открояват каменните руини на укрепления, църкви, жилищни сгради, работилници. Тук по време на Второто българско царство (ХІІІ-ХІVв.) се е намирал град Червен – един от най-големите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на страната.

Градът наследил ранновизантийска крепост, която през VІв. е заемала най-високата част на рида. Съществуването й било краткотрайно, но по-късно била възстановена и към нея започнали да прииждат заселници. Към края на ХІІв. там вече съществувало значително селище, което продължило да нараства и скоро се превърнало в голям укрепен град.

Червен имал типичните белези на средновековните български градове. Върху скалния рид се разполагал “вътрешният град” с цитадела в най-високата му част, а наоколо било “подградието”. Вътрешният град имал сложна укрепителна система. Високите крепостни стени били увенчани с кули, една от които е оцеляла напълно и днес е символът на стария Червен. В цитаделата се разполагал феодалният замък, който бил самостоятелна крепост. Връзка с укрепленията имали и двата подземни водоснабдителни прохода, които са изцяло запазени.

Градската територия била плътно застроена. Каменните сгради се издигали на по няколко етажа, а между тях се провирали тесни улици. Неголям площад имало само в цитаделата.

В Червен се развивали множество занаяти. Сред тях се откроявали железодобивът и железообработването, златарството, производството на различни керамични изделия и др. Стопанският разцвет на града намерил израз в проспериращата търговия, която се потвърждава от разкритите големи монетни съкровища.

През първата половина на ХІІІв. Червен станал седалище на митрополия. Времето е пощадило имената само на четири нейни йерарси – Неофит, Калиник, Захарий и Павел, но тя е била сред най-влиятелните в страната. Отражение на църковната роля на града са многочислените църкви, от които днес са известни тринадесет. Най-големи и представителни са били двете митрополитски църкви.

През 1388г. градът бил завладян и разрушен от османските турци. Въпреки че през следващите няколко века продължил да бъде административен център, той западнал и към ХVІІв. неговите жители окончателно напуснали скалния рид. Старият град продължил да живее само в спомените, но и така той бил опората, която крепяла живи българските традиции и етнос в Поломието.