Темниковский, Е. Н. Канонизация святых, В: Православная богословская энциклопедия, Санкт-Петербург, т. 7, 1907, с. 253 – 268; Живов, В. Светостта. Кратък речник на агиографските термини (прев. Е. Димитров), С., 2002, с. 36 – 41; Стоянова, И. За канонизацията на светиите, В: Преславска книжовна школа, т. 5, 2000, с. 327 – 334 и др.
Когато описаното отношение към даден човек е налице, се приема, че той вече е просиял и се разкрива като светец от Бога. Предприема се включването на паметта му в християнския календар и изготвянето на възхвално-молитвени текстове в негова прослава - житие и служба. За разбирането на този процес е важно разбирането на понятието Св. Предание и осветените от него признаци за особено Божие благоволение над някого. Литература може да потърсите тук: Темниковский, Е. Н. Канонизация святых, В: Правосла
Простете за късния отговор, въпреки че често съм в интернет, не съм придобил навика да проверявам коментарите често. В Православието, особено преди XIX в., почитта към светиите се установява не чрез изричен акт на канонизация, а върху паметта за светията като за мъченик или като за благочестив православен християнин и чудесни знамения като чудеса и изцерения по неговата молитва приживе и след смъртта, нетление на мощите или мироточене от тях. Когато описаното отношение към даден човек е налице, се приема, че той вече е просиял и се разкрива кат
