VBOX7

/>
Вампир : Защо се дърпаш, дете на светлината,
Нали сама дойде при мен сред дебрите на пещерата?

Невяста : Бях привлечена от лика ти блед,
Но сега разбирам аз, че сърцето ти по-студено е от лед.

Вампир : Че нима очакваш едно таквоз бледо чудовище
Да проявява нежност в мрачното си леговище?

Невяста : Но аз те видях, огрян от лунна светлина,
Жално да се взираш от към стръмна рътлина.

Вампир : Не беже жално, а жадно, момиче мое,
Не искам друго нищо, освен сърцето твое.

Невяста : Но нали си бил чудовище зловещо,
Възможно ли е да се влюбиш в мен горещо?

Вампир : Не съм си и помислял нявга за такова дело,
Но единствено ти, в очите можеш да ме гледаш смело.

Невяста : Та как очакваш сърцето ми към теб да се стопи,
След като кръвта на цялото ми село ти изпи!

Вампир : Другите нямаха ни плам, ни твоя чар,
Само ти ще утолиш мене, своя мрачен господар.

Невяста : Не искам тебе, страх ме е, остави ме да си вървя!
Моля те, пощади ме, не ме карай да кървя!

Вампир : Ще ми се подчиниш и още как!
С мене ще делиш скъпоценния ми мрак.

Невяста : Остави ме, не разбираш ли, че ме боли?
От очите ми започнаха да капят сребърни сълзи.

Вампир : Ах, вещица, ръката ти ми изгори!
Но и среброто не ще те спаси дори.

Невяста : Добре, добре, нека бъде твойта воля,
да ме пощадиш, най-искрено те моля!

Вампир : Знаех си, че не си глупава, девойко тъй красива,
Но от туй, че болка причиних ти, сърцето ми се свива.

Невяста : Нима не ще ми ти живота вземеш,
Нима ще спреш да убиваш и дъх ще си поемеш?

Вампир : Изгарям от желание на тебе аз да се любувам,
Но и ще искам от теб едно: не позволявай да гладувам!

Невяста : Но това е по-ужасно и от смъртната милувка,
Ти ще ми дариш безсмъртие с вампирската целувка.

Вампир : Бавно ще изсмуквам живота от вените твой горещи,
А после с безсмъртния ми дар ще властваме вечно - зловещи.

Невяста : О, та аз не искам да бъда безсмъртна, скъпи Боже,
Не изкам вечно да деля с теб мрачното ти ложе!

Вампир : Не искаш! Та ти луда си, царице моя,
Мнозина други с радост биха споделили тази участ твоя.

Невяста : Вечно да се взирам за светлините далечни, човешки,
Вечно затворена тук, обляна от мрака мъртвешки.

Вампир : Но ние ще бъдем силни, могъщи, всевечни.
Мъка и ужас ще всяваме в селата далечни.

Невяста : Ще съм принудена аз хората живи да изпивам,
Потопена в мъката – вратовете им да извивам.

Вампир : Ще се гърчат и стенат в пълна агония,
А ние ще царуваме в зловеща пандемония.

Невяста : Не, не искам! Остави ме ти!

Вампир : Няма “не”! Подчини се или умри!

Невяста : Но какво е това, в мрачната далечина.
Нима е възможно? Приижда дневна светлина!

Вампир : Последвай ме, невясто мила,
Тази светлина може да изпива живата ми сила!

Невяста : За теб аз ще се хвана и не ще те пускам.
Падам, влача се, но да се скриеш не допускам!

Вампир : Пусни ме, пусни ме, дъще на Зората,
Не виждаш ли? Умирам зарад светлината!

Невяста : Нивга няма да те пусна, мрачни мой женихо мили,
Не и преди светлината да изпие всички твои сили!

Ставаш ти на прах, в ръцете ми се рониш.
Живота ти от мене няма да прогониш,
Че той е по-могъщ от царството ти неживо,
Дава ни сили с огненото си гориво.

Вече ти на прах си, изпепелен от Зората,
а аз потеглям по своя път далечен – напред към Светлината!